О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3011

Гр. София, 19.11.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 701/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Русе, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 256 от 21.12.2023 г. по в. гр. д. № 321/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, само в частта, с която след частична отмяна на решение № 112 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 441/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе е отхвърлен искът на касатора по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Адакс–Рибчеви“ ООД за сумата от 5 102.08 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2021 г. на дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, претендирано за същия период. Отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 5 655.85 лв. не е предмет на касационната жалба.

Касаторът навежда доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като оспорва извода на въззивния съд, че с оглед характера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава от датата на получаване на отправената от кредитора покана при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че този решаващ извод е незаконосъобразен, несъответен на спецификата на конкретния казус и доказателствата по делото, както и че приложимата разпоредба в случая е тази на...