ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313

гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 702 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответниците “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК[ЕИК], и “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], като всеки от касаторите атакува решение № 744/05.12.2023 г. по в. т.д. № 505/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в съответната част, с която е потвърдено решение № 260049/23.01.2023 г. по т. д. № 505/2021 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част за осъждане на конкретния ответник да заплати на ищеца “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД, ЕИК[ЕИК], неплатения остатък от застрахователно обезщетение за вредите, причинени вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 18.05.2017 г., изразяващи се в направени разходи за възстановяване на електродъгова пещ 3 (ЕДП 3) – за външни услуги, за вложени собствени материали и за огнеупорни материали, съобразно размера на участието на всеки от застрахователите в покритието, уговорен в договор за застраховка “Имущества всички рискове”, сключен с полица № 0888017210000016 в хипотеза на съзастраховане по чл. 376 КЗ.

С касационната жалба на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че САС е ценил само някои от събраните доказателства и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до неправилно заключение за уважаване на исковете. Сочи се, че предявените против този ответник искове са недопустими, тъй като на основание чл. 376, ал. 6 от КЗ застрахованият имал право да претендира застрахователно обезщетение само от водещия застраховател, който единствено притежавал активна процесуална легитимация, но не и останалите съзастрахователи. Счита се, че съгласието, дадено от третите ползващи се от застраховката лица, се отнася до размера на доброволно заплатеното обезщетение от водещия застраховател, но е и за търсената от ищеца горница по съдебен ред. Релевира се също, че с доброволно изплатеното обезщетение вредите на ищеца са репарирани в цялост съобразно договора и приложимия закон. Акцентира се, че правилно е приложен от водещия застраховател коефициент на подзастраховане, тъй като в процесната застраховка е договорено пропорционално обезщетяване по смисъла на чл. 389, ал. 2 КЗ и застраховката е сключена при условията на чл. 401 КЗ – съвкупност от вещи. Според този касатор, горецитираната разпоредба не изключва прилагането на подзастраховане в такава хипотеза. Навеждат се доводи, че апелативният съд неправилно приема за доказани факти и обстоятелства във връзка със съдебно оспорения размер на вредите, въз основа на извънсъдебни отношения и то в частност между ищеца и водещия застраховател при разглеждането на претенцията, като същевременно приема, че всеки застраховател отговаря разделно, поради което на преценка подлежи само неговото поведение. Прави искане да бъде обезсилено като недопустимо, съответно отменено като неправилно въззивното решение в обжалваната част и да бъдат отхвърлени предявените против този касатор искове.

Искането на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?”.

Релевира се, че същият е разрешен в противоречие с практиката на касационната инстанция – решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение от 09.05.2011г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, решение № 94/16.08.2022 г. по гр. д. № 924/2021 г., IV г. о., решение № 61/07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г., I г. о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “При договорен водещ застраховател и липса на “уговорено друго” по смисъла на чл. 376, ал. 5 и ал. 6 КЗ, допустимо ли е завеждане на осъдителна съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение срещу застраховател различен от водещия?”.

3. “Налице ли е правен интерес за застрахования от завеждане на паралелни осъдителни съдебни претенции срещу всички застрахователи, когато има договорен водещ такъв по смисъла на чл. 376 ал. 5 и ал. 6 КЗ?”.

4. “Допустимо ли е приложението на чл. 389, ал. 2 от КЗ при застраховане на съвкупност от вещи по смисъла на чл. 401 от КЗ?”.

По този въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради несъответствие на въззивното решение с практиката на ВКС – решение № 161/24.11.2020 г. по т. д. № 724/2009 г. на ВКС, ТК, и решение № 128/12.07.2010 г. по т. д. № 969/2009 г. на ВКС, ТК, в които се приема, че подзастраховането е неприложимо само при застраховка на бъдеща земеделска реколта.

По втория, третия и четвъртия въпрос се твърди, че отговорът ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

В касационната жалба на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната уважителна по отношение на този касатор част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че САС не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, не е извършил самостоятелен анализ на същите и не е изложил собствени мотиви по съществото на спора, а е обсъдил само правилността на съображенията на първата инстанция с оглед въведените оплаквания. Конкретизира се, че не са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства – доклади на “Би Ел Ай” ЕООД и кореспонденция със застрахованото лице, както и констатираните от вещото лице по комплексната експертиза несъответствия. Не са съобразени съществени изводи на вещите лица, основно дадени в съдебното заседание по изслушване на заключението. Според този касатор, предвид частичното обсъждане на доказателствения материал по делото въззивният съд не е установил в пълнота фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е необоснован. Счита се, че в решението на САС липсва анализ на приложимите материалноправни норми и позоваване на научните, логическите и опитните правила. Правните изводи са обосновани с произволно избрани доказателства. Акцентира се, че в разглеждания случай не е приложима практиката на ВКС относно неприложимост на правилата за подзастраховане при застраховка на бъдеща реколта, тъй като по процесната полица е застрахована съвкупност от вещи, представляващи машини, съоръжения и оборудване, които нямат пазарен аналог, включително увредената ЕДП 3. Добавя се, че застрахованата съвкупност от вещи има конкретно определяема стойност, както към датата на сключване на застрахователния договор, така и към застрахователното събитие, за което самият ищец е представил доказателства в хода на разглеждане на претенцията му от водещия застраховател. “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД не може да обоснове документално посочената в полицата по-ниска застрахователна сума за секция М., а единственото обяснение е, че същата се ползва за нуждите на застраховката (т. е. за формиране на по-ниска премия), поради което се сочи като правилно прилагането от водещия застраховател на коефициент на подзастраховане при определяне на дължимото обезщетение. Претендира се да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и отхвърлени насочените срещу този касатор искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?”.

Релевира се, че по този въпрос въззивното решение не съответства на практиката на ВКС, обективирана в решение № 197/29.11.2023 г. по гр. д № 4228/2022 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 198/29.11.2023 г. по гр. д. № 3852/2022 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 50122/23.11.2023 г. по т. д № 2043/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50051/23.11.2023 г. по т. д. № 900/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 212/14.12.2023 г. по гр. д. № 4527/2022 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 211/14.12.2023 г. по гр. д. № 937/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 227/18.12.2023 г. по гр. д. № 4291/2022 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 50129/09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “В хипотезата на чл. 401 КЗ, когато застрахователният договор е сключен за съвкупност от вещи, допустимо ли е позоваването на подзастраховане, съгласно разпоредбите на чл. 389 КЗ и трябва ли да се държи сметка за вида на съвкупността от вещи и преддоговорните и договорните отношения между страните по застрахователния договор?”.

По втория въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът ще допринесе за развитието на правото. Уточнява се, че към момента няма относима практика на ВКС, освен решение № 128/12.07.2010 г. по т. д № 969/2009 г., което разглежда случай на подзастраховане при специфична съвкупност от вещи, за която общите правила са неприложими.

С касационната жалба на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД се атакува въззивното решение в осъдителната спрямо този касатор част като неправилно на основание чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се мотивите на апелативния съд, че не е налице подзастраховане по смисъла на чл. 389 КЗ, тъй като се касае за застраховка на съвкупност от вещи. Счита се, че към датата на сключване на застраховката процесната съвкупност е ясно определена по вид, количества и със съответни отчетни стойности на всяка вещ от нея, поради което се прилага подзастраховане. Пояснява се, че по данни от счетоводните записвания на ищеца към 31.03.2017 г. отчетната стойност на активите в част “Машини, съоръжения и оборудване” е 567 223 414,50 лева и застрахователната сума от 348 450 672,80 лева е по-ниска от възстановителната (отчетната) стойност на увредените вещи, поради което обезщетението следва да бъде определено при условията на клаузата на р.VII, т. 3 във връзка с р. III, т. 3.1. от общите условия, т. е. с коефициент на подзастраховане от 0,6143%, който се прилага към направените разходи за възстановяване на щетите. Допълва се, че при ликвидация на щетата водещият застраховател е приложил коефициент на подзастраховане 0,6139%, като същият е с незначителна разлика след втория знак на десетичната запетая. Релевира се, че САС е приел за доказан размера от 199 650,77 лева за разходи за външни услуги, но е потвърдил решението на СГС. Излагат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил възраженията в жалбата относно разходите за собствени материали, а декларативно е намерил констатациите на ангажирания от застрахователите авариен комисар, без да бъде обсъдено възражението, че съгласно клауза на р. VII, т.4 от общите условия към процесната полица при частична загуба обезщетението не може да надхвърли необходимите за възстановяване разходи. Добавя се и че от застрахователите правилно е взето предвид състоянието на оборудването към датата на застрахователното събитие. Изтъква се, че касателно разходите за огнеупорни материали липсват мотиви защо не следва да се редуцира стойността с 30%, съответстваща на състоянието на този консуматив към датата на застрахователното събитие, както и съгласно относимата разпоредба на р. VII, т. 4 от общите условия. Обобщава се, че втората инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение и е формирала необосновани крайни изводи, тъй като не е обсъдила всички направени във въззивната жалба оплаквания и възражения на този ответник. Заявява се искане за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените срещу този застраховател искове.

Претендира се допуск до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1. “При застраховане на съвкупност от вещи намира ли приложение клаузата за подзастраховане по смисъла на чл. 389, ал. 1 от Кодекса за застраховането?”.

Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като по него има формирана казуална практика на ВКС, която неточно тълкува разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ - определение № 50112/ 06.03.2021 г. по т. д. № 2768/2021 г. на ВКС, II т. о.

2. “Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?”.

Счита се, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението на въззивната инстанция е постановено в отклонение от формираната практика на касационната инстанция - решение № 60301/17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 120/27.11.2015 г. по гр. д. № 2323/2015 г. на ВКС, II г. о.

В касационната жалба на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД се оспорва правилността на въззивното решение в обжалваната от него осъдителна част, на основание чл. 281, ал. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се извода на въззивния съд, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение, тъй като договорът за застраховка бил сключен в полза на трети лица и нямало отмяна на тази уговорка. В писмо съгласие от 30.10.2019 г. “I. F. corporation” /IFC/ е дал съгласие само сумата от 502 622,42 евро да бъде платена по банкова сметка на ищеца и чуждестранното дружество е легитимирано да получи плащането по полицата. Изтъква се, че при нарочна констатация в решението за съгласие на бенефициерите, въззивният съд необосновано приема, че това относно “ДЗИ Д. И. ЕАД” се отнася до съзастрахователя “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Поддържа се, че неправилно решаващият състав е основал акта си на извънсъдебно признание и предсъдебните доклади и становища в преписката по щета, които имат значение само до размера на платеното доброволно обезщетение, както и на вписванията в счетоводните книги на ищеца, които не са преценени с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. Подчертава се, че в нарушение на правилата за разпределение на доказателствена тежест въззивната инстанция е отхвърлила като неоснователни възраженията на този касатор срещу претенциите за външни услуги и материали, за собствени материали и резервни части, и за огнеупорни материали, макар по делото да не е доказано безспорно от ищеца настъпването на вредите, за които се търси допълнително обезщетение по съдебен ред, причинната им обусловеност от настъпилата експлозия, реалното им възстановяване и извършване на претендираните по делото разходи. Релевира се, че в противоречие със застрахователния договор и с правилото на т. 4 от р. VII на общите условия по застраховката, САС не е приложил правилото, че обезщетението при частична загуба, каквато безспорно е процесната, не може да надхвърля разходите за възстановяване на имуществото в състоянието му към датата на застрахователното събитието. Допълва се, че с оглед становището на вещото лице, че огнеупорните материали са консуматив и се подменят периодично в резултат на обичайна експлоатация, и при липсата на ангажирани от ищеца доказателства за действителното състояние на увредените активи към датата на аварията, неправилно не е възприет от съда приложеният от застрахователите 30%-коефициент на износване, който не противоречи на клаузата за възстановителна стойност по полицата, тъй като произтича от горепосоченото естество на огнеупорните материали и от технологичния процес. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивната инстанция, че в случая не е налице подзастраховане, като се развиват подробни аргументи за наличието на такова. Счита се, че в случая е застраховано цялото имущество на ищеца, разделено на групи, а не конкретно отделни вещи, поради което е относима общата стойност на всички вещи в групата, съответно преценката за подзастраховане касае общата застрахователна сума на групата. Акцентира се, че не е съобразено от въззивния съд, че от значение за преценката за съответствие между застрахователната сума и действителната/възстановителната стойност на активите е доказването, че застрахованото имущество включва конкретни вещи, различни от посочените в баланса, че част от вещите, включени в баланса не са съществували, били са негодни или с нулева стойност, за което не са ангажирани от ищеца доказателства по делото. Сочи се, че не е обсъдено договореното между страните в раздел III, т. 3. Подзастраховане, т.3.1. на общите условия към процесния договор. Обобщава се, че не е възприето от втората инстанция прилагането на подзастраховане за имуществото в група “Машини, съоръжения и оборудване” (М.), тъй като при определяне на обезщетението за имуществени вреди на база възстановителната стойност на същото в тази група въз основа на подадената от застрахования счетоводна информация е установено такова при коефициент 0,6139 (при съпоставка между застрахователната сума и отчетната стойност при ищеца на застрахованото имущество като съвкупност - 178 160 000 евро/290 226 872 евро), съгласно т. VII, 2 и 3 от ОУ. Добавя се, че изводът на САС за липса на подзастраховане, дори и да се прилага разпоредбата на чл. 389 КЗ, основан на съпоставянето на застрахователната сума по полицата за секция М. с възстановителната стойност на ЕДП 3, противоречи на договора за застраховка, закона и на останалите мотиви на въззивното решение. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат отхвърлени предявените срещу него осъдителни искове.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си в мотивите да разгледа и обсъди всички относими и събрани по делото доказателства и наведените от страните доводи?”.

Сочи се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение със задължителната практика на ВКС - т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, и константната такава, обективирана в решение № 222/31.07.2014 г. по гр. д. № 5394/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, решение № 36/19.08.2015 г. по т. д. № 4583/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 126/13.07.2015 г. по т. д. № 2322/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “За задължението на съда да тълкува волята на страните по договора по правилата на чл. 20 ЗЗД”.

Твърди се, че по този въпрос се обосновава основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от втората инстанция разрешение противоречи на практиката на ВКС – решение № 85/24.07.2015 г. по гр. д. № 1207/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, IV г. о.

3. “За правото на застрахования да получи остатъка от застрахователното обезщетение по договор за застраховка, сключен в полза на трето лице, в случай на частичен отказ от клаузата в негова полза или има ли право застрахованият при частична отмяна на клаузата в полза на трето лице по застрахователна полица да получи претендираното застрахователно обезщетение изцяло?”.

Счита се, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие на даденото от апелативния съд разрешение с практиката на ВКС - решение № 10/10.06.2009 г. по т. д. № 510/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 219/14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 167/22.12.2014 г. по т. д. № 3174/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 на ВКС, II т. о., решение № 60152/27.04.2022 г. по т. д. № 49/2021 г. на ВКС, I т. о.

4. “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?”.

Изтъква се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обуславящо се от противоречието на въззивния съдебен акт със задължителната практика на касационната инстанция - т.19 от Тълкувател но решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д, № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и формираната такава в решение № 222/31.07.2014г. по гр. д. № 5394/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 на ВКС, II т. о., решение № 126/13.07.2015 г. по т. д. № 2322/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г., III г. о.

5. “Въпрос за приложението на подзастраховане или може ли застрахователят да се позовава на подзастраховане по чл. 389 КЗ при застраховане на съвкупност от вещи с установими съдържание и стойност”.

Акцентира се, че по този въпрос е налице противоречие с формираната практика на ВКС - решение № 128/12.07.2010 г. по т. д. № 969/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/24.11.2010 г. по т. д. № 724/2009 г. на ВКС, II т. о., определение № 50112/06.03.2021 г., по т. д. № 2768/2021 г. на ВКС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Релевира се също наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Претендира се и за директен достъп до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение относно изложените изводи за липса на подзастраховане.

Ответникът по касация “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД в срока по чл.287, ал. 1 ГПК подава отговори на всяка от касационните жалби, в които възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва същите като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Всяка от подадените касационни жалби е редовна – депозирана е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част, е приел от фактическа страна следното: с полица № 0888017210000016 е сключен договор за застраховка “Имущества всички рискове” между ищеца и петимата ответници във въззивното производство, в качеството им на съзастрахователи. Уговореното участие в покритието на рисковете по договора е 20 % за ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, 20 % за “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, 25 % за ЗК “Уника” АД, 14,5 % за ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД и 10,5 % за “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Страните по договора са уговорили, че водещият застраховател е ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД. Договорът е сключен в полза на “АйЕфСи – И. Ф. Корпорейшън”, САЩ, “Алфа банк” А.Е. - Гърция, “А. Б. А.Е. – клон Л., “Обединена българска банка” АД, “Ю. Б. АД и “У. Б. АД. Предмет на договора са имуществена застраховка за всички рискове в застраховани индустриални обекти в [населено място] на [улица] складове на пристанище Бургас, пристанище Л., пристанище Варна, пристанище Р., пристанище С., Сид-Пак, Д.; определяне на стойността – възстановителната такава за всички обекти. Страните са уговорили също, че лимитът на отговорността за машини, съоръжения и оборудване е застрахователната сума от 178 160 000 евро (неправилно посочена в превода като 187 160 000) и са договорени изменения в общите условия към полицата, касаещи изключения на покрит риск и отразяване на съответната разпоредба от новия КЗ на местата, където е посочена разпоредба от отменения КЗ. Отбелязано е, че страните по делото не спорят, че на 18.05.2017 г. е настъпило застрахователно събитие, както и че водещият застраховател доброволно е изплатил обезщетение в общ размер на 502 622,42 евро, от които 238 795,81 евро - вреди за имуществото. Горницата над тази сума касае вреди от прекъсване на дейността, които не са включени в предмета на делото във въззивното производство.

Апелативният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за недопустимост на първоинстанционното решение по отношение на него поради липса на пасивна легитимация и правен интерес, след като в полицата е определен водещ застраховател. Споделил е като правилни изводите на СГС, че разпоредбата на чл. 376, ал. 6 КЗ е установена единствено в интерес на застрахования и урежда правото му на избор от кого да претендира и получи застрахователно обезщетение - в цялост от водещия застраховател или от всеки един от останалите съзастрахователи по застрахователния договор, съобразно размера на уговореното им участие в покритието. Изложил е съображения, че в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 376, ал. 2 КЗ, че при договор за съзастраховане между застрахован и водещ застраховател последният действа от името и за сметка на няколко застрахователи, т. е. с всеки един от останалите съзастрахователи и при настъпване на релевантно събитие всеки от тях е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, на основание чл. 343, ал. 1 КЗ. Добавил е, че разпоредбата на чл. 376, ал. 6 КЗ е диспозитивна материалноправна норма и се прилага ако застрахователният договор не е за покриване на голям риск и не е уговорено друго. Заключил е, че пасивната процесуална легитимация на ответника и то при условията на процесуална суброгация на водещия застраховател не може да бъде уредена по уговорка между страните в съзастрахователния договор, поради което тази норма касае само материалноправната легитимация на останалите съзастрахователи и е въпрос по същество на правния спор. За неоснователно е прието и възражението, че на горепосоченото основание обжалваното решение на СГС е неправилно поради липса на пасивна материалноправна легитимация, доколкото са налице кумулативните условия по чл. 376, ал. 6, изр. първо, предл. последно КЗ застрахователният договор е за голям риск (309 760 000 евро) и е уговорено друго в раздел VІІ, т. 8 от приложимите общи условия за Имуществено застраховане за всички рискове на индустриални обекти на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД.

Решаващият състав на САС е преценил като неоснователни възраженията на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради липса на материалноправна легитимация, тъй като нямало съгласие от третите ползващи се от застраховката лица за получаването от ищеца на горницата над размера на заплатеното вече обезщетение, а дадените такива се отнасяли само до извънсъдебната претенция. Споделени са мотивите на първата инстанция, че всяко едно от третите лица, в чиято полза е сключен застрахователния договор - “АйЕфСи – И. Ф. Корпорейшън”, САЩ, “Алфа банк” А.Е. - Гърция, “А. Б. А.Е. – клон Л., “Обединена българска банка” АД, “Ю. Б. АД и “У. Б. АД, са дали изрично писмено съгласие застрахователното обезщетение да бъде изплатено на ищеца – “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД, включително и правото той да претендира такова над размера на приетата за плащане сума. Изтъкнато е, че тези изявления са ясни, конкретни и недвусмислено установяват материалната правна легитимация на ищеца. Не са възприети и оплакванията на въззивника “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу извода на СГС, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение от него, тъй като макар в даденото съгласие на третите лица този ответник да е посочен с името “ДЗИ Д. И. ЕАД”, това се отнася до съзастрахователя “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

Апелативният съд е намерил за неоснователни възраженията на въззивниците относно вида на процесния застрахователен договор и липсата на предпоставки да се приложи подзастраховане. Споделил е заключението на първата инстанция, че, когато договорът за застраховка е сключен за съвкупност от вещи по чл. 401 КЗ, е изключено позоваването на подзастраховане съгласно разпоредбата на чл. 389 КЗ. Съобразил е, че в процесния случай са застраховани машини, съоръжения и оборудване на стойност 178 160 000 евро, за които липсва каквато и да е индивидуализация освен тяхното най-общо описание и посочване на местонахождение в няколко населени места. Поради това не може да се извърши съпоставка на стойността на застрахованото имущество и застрахователната сума към датата на сключване на договора, и подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Подчертал е, че по време на действието на застрахователния договор, застрахованият може да придобие или отчужди различни по вид, количества и стойност машини, съоръжения и оборудване, като при всяка от тези хипотези е почти невероятно придобитото или отчужденото имущество да съответстват по стойност на първоначално застрахованото. Това означава, че винаги ще е налице подзастраховане или надзастраховане, което обезмисля съществуването и приложението на разпоредбата на чл. 401 КЗ. Втората инстанция е пояснила, че в отговор на задача седма – за възстановителната стойност на застрахованото имущество машини и съоръжения, вещите лица са изследвали данни от счетоводството и тази стойност е 178 160 000 евро, като в съдебно заседание експертът е уточнил, че разликата между 567 млн. лева и 253 млн. лева са начислени амортизации за периода и последната сума е балансовата стойност на машини и съоръжения. В отговор на задача осма – за възстановителната стойност на ЕДП 3, вещите лица са изследвали данни от счетоводството, според които тя е в размер на 48 473 010 лева. При тези данни въззивният съд е приел, че в случая не е налице подзастраховане, дори и да се прилага разпоредбата на чл. 389 КЗ.

Не е споделено и оплакването на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, че СГС не е съобразил заключението на комплексната експертиза, с разяснението на вещото лице Н., че разходите за външни услуги са на стойност 102 079,82 евро, че останалите разходи не са необходими и относими. Въззивният съд е изложил аргументи, че от приетото в първата инстанция заключение на вещите лица – Д. Г. и Л. Н., се установява, че общият размер на разходите на ищеца заплатени за предоставени от трети лица услуги и резервни части, свързани с ремонта на ЕДП 3 е 429 897,77 лева, който експертът металург по частната експертиза е намалил с 230 247 лева и признал 199 650,77 лева (отговор на 1-ва задача). Според дадените обяснения в съдебно заседание от вещото лице Н., сумата от 212 000 лева без ДДС по фактура за ремонт на процесната пещ е завишена, а разумната стойност за ремонта е 120 000 и 130 000 лева. Вещото лице е заявило, че не може да отговори дали дейностите за ремонт на ЕДП 3 за 212 000 лева са извършени от “Сигма ис”. В отговор на задача втора за общата стойност на вложените от ищеца материали за ремонта на ЕДП 3, вещите лица са установили счетоводни записвания за 546 705,44 лева (128 865,28 лева + 417 840,16 лева). В отговор на задача трета за общата стойност на вложените от ищеца огнеупорни материали за ремонта на ЕДП 3, е счетоводно отразена стойността от 160 286,61 лева. На поставени въпроси са отговорили, че не могат да посочат дали осчетоводените материали са използвани в ремонта на ЕДП 3. Решаващият състав е отбелязал, че счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено, въз основа на първични счетоводни документи и то може да се ползва от доказателствената им стойност, а ответниците, които носят доказателствена тежест да оборят този извод, не са провели такова доказване и самото оспорване не е достатъчно да обори доказателствената стойност на счетоводните записвания. Допълнил е, че в подкрепа на това е и извънсъдебното признание на водещия застраховател в писмата до третите заинтересовани лица, че приема констатациите на ангажирания по случая комисар “B. Loss Adjusters”.

Въззивният съд е акцентирал, че за присъдените главници първата инстанция се е съобразила само с неоспорените от страните разходи и с оглед заключението на горепосочения доклад, като са извадени всички спорни разходи на застрахования и останалите претенции са отхвърлени с влязло в сила решение.

По изложените аргументи втората инстанция е намерила за неоснователно и възражението на въззивнците ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД и “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, че не е съобразена от СГС клаузата на р. VІІ, т. 4 от приложимите общи условия, че при частична загуба обезщетението не можело да надхвърля разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му към датата на застрахователното събитие.

За основателно е счетено оплакването на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД касателно претенцията за законна лихва. Въззивният съд е приел, че поради уважаването на главните искове, основателни са и акцесорните искания по чл. 409 КЗ за заплащане на законна лихва за забава върху всяка от главниците, считано от предявяване на исковата молба – 18.05.2020 г., до окончателното им заплащане.

Настоящият състав намира, че не се обосновава директен и факултативен достъп до касация.

В касационната жалба на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение в обжалваната от него част, тъй като исковете срещу това дружество са недопустими при положение, че в застрахователната полица е определен водещ застраховател, от който единствено застрахованият има право да претендира дължимото обезщетение съгласно чл. 376, ал. 6 КЗ. Вторият и третият въпрос, поставени от тази страна в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, също съдържат доводи в този смисъл. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън предмета на сезиране с въззивната жалба (“свръх петитум”), др. Доводите на този застраховател относно приложението на чл. 376, ал. 6 КЗ касаят не процесуалната, а материалноправната легитимация на ответната страна, поради което представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, но не за неговата недопустимост. С оглед на горното и предвид извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касация.

Поставените от “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД втори и трети въпрос касаят приложението на чл. 376, ал. 5 и 6 КЗ, уреждащи в хипотеза на съзастраховане осъществяването от водещия застраховател на отношенията по застраховката и предявяването на иск против него за цялото дължимо плащане. Г. разпоредби са ясни и не пораждат необходимост от тълкуване. Страната не твърди и че с отговора на тези питания би се допринесло за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й поради изменения в законодателството и обществените условия (т. 4 от горецитираното тълкувателно решение). Доводите на касатора са относими към правилността на решението, тъй като съдържат поддържаната от него теза, че при съзастраховане материалноправно легитимиран да отговаря по иска на увреденото лице е само водещият застраховател. В случая въззивният съд е посочил, че нормата на чл. 376, ал. 6 КЗ е диспозитивна по своя характер. Установена е единствено в интерес на застрахования и урежда правото му на избор от кого да претендира и получи застрахователно обезщетение - в цялост от водещия застраховател или всеки един от останалите съзастрахователи по застрахователния договор, съобразно размера на уговореното им участие в покритието. Акцентирал е, че в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 376, ал. 2 КЗ, според която при договор за съзастраховане между застрахован и водещ застраховател последният действа от името и за сметка на няколко застрахователи. Обобщил е, че това означава, че по силата на закона договорът е сключен с всеки един от останалите съзастрахователи и при настъпване на застрахователно събитие всеки от тях е длъжен да плати дължимото. Поради горното по така формулираните два въпроса не се обосновава наличие и на сочения от ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД претендира допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от него част поради “очевидна неправилност” на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, какъвто е изложеният довод, че от една страна, апелативният съд приема, че застрахованото имущество е определено в полицата като група “Машини, съоръжения и оборудване” с посочено местонахождение, а от друга – че липсва каквато и да е индивидуализация на същото, не обосновава наличието на очевидна неправилност по смисъла на горецитираната разпоредба, а представлява оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Тези доводи биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в обжалваното решение въззивният съд е приел, че “в процесния случай, са застраховани машини, съоръжения и оборудване на стойност 178 160 000 евро, за които липсва каквато и да е индивидуализация освен тяхното най-общо описание и отразяване на местонахождение в няколко населени места. При договора за застраховка на съвкупност от вещи няма конкретизация на застрахованото имущество. Това означава, че няма как да се извърши съпоставка на стойността на застраховано имущество и застрахователна сума към датата на сключване на застрахователния договор, и подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена.”. Следователно решаващият състав не е приел, че липсва каквато и да е индивидуализация на застрахованите вещи, а че те са най-общо индивидуализирани – по групи и местонахождение, поради което соченото от този касатор е извадено от контекста на обжалваното решение. Поради гореизложеното не се обосновава наличие на поддържаната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касационен контрол.

Всеки от касаторите поставя процесуалноправен въпрос (първия в изложението на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, първия – на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, втория – на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, първия и четвъртия - на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД), който е относим най-общо към задължението на въззивния съд като втора инстанция по същество и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК да извърши собствена преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, да обсъди доводите на страните, които имат отношение към предмет на спора. Така формулираните въпроси са релевантни и отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, обективирана в цитираните от касаторите решения и служебно известни на състава съдебни актове (решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т. д. № 843/2022 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., и др.). Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея.

В разглеждания случай апелативният съд, в съответствие с константната практика на ВКС, е очертал спорните въпроси по делото и е преценил приетите за относими факти, доказателства и доводи на страните. Не могат да бъдат споделени аргументите на касаторите “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, че апелативният съд не бил разгледал доводите относно установеното подзастраховане и реално доказаните вреди на увреденото имущество. В случая въззивната инстанция е споделила изводите на СГС за неприложимост на хипотезата на подзастраховане при застрахователен договор, сключен за съвкупност от вещи съгласно чл. 401 КЗ. Разяснила е, че застрахованите имуществени права по такава полица могат да бъдат променяни по време на действието на договора и приложението на тази хипотеза се обезмисля. Изложила е и допълнителни съображения, че в отговора на задача седма от комплексната експертиза – за възстановителната стойност на застрахованото имущество машини и съоръжения, вещите лица са изследвали данни от счетоводството и тази стойност е 178 160 000 евро. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разликата между 567 млн. лева и 253 млн. лева са начислени амортизации за периода и последната сума е балансовата стойност на машини и съоръжения. В отговор на задача осма – за възстановителната стойност на ЕДП 3, вещите лица са изследвали данни от счетоводството, според които тя е в размер на 48 473 010 лева. Достигнала е до заключението, че в процесния случай не е налице подзастраховане дори и да се прилага разпоредбата на чл. 389 КЗ. За да обоснове релевантността на процесуалноправния въпрос, касаторът ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД се позовава на необсъждането от втората инстанция на доклади и писма, посочени от ответната страна. В обжалваното решение решаващият състав на САС е приел, че присъдените главници са съобразени само с неоспорените от страните разходи и с оглед заключението на доклада на водещия застраховател, като са извадени всички спорни разходи на застрахования и останалите претенции са отхвърлени. Този касатор свързва изготвените доклади и кореспонденция с прилагането на коефициента на подзастраховане, което е преценено от въззивната инстанция за неприложимо в разглеждания казус, съгласно посочените по-горе аргументи. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, че не са обсъдени оплакванията му относно перата “разходи за огнеупорни материали”, “разходи за собствени вложени материали” и “разходи за огнеупорни материали”, както и приложението на клаузата на р. VІІ, т. 4 от общите условия към застрахователната полица, касаеща обезщетение при частична загуба. Последното е поддържано и от касатора “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Във въззивното решение съдът е обсъдил комплексното заключение на вещите лица, включително относно направените от ищеца разходи. Обосновано е, че присъдените от първата инстанция главници са съобразени с неоспорените от страните разходи по доклада на водещия застраховател, поради което за неоснователно е прието оплакването на въззивниците за несъобразяване на горецитираната клауза от общите условия. Относно изложеното от “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, въззивният съд е разгледал оплакванията относно липсата на материалноправна легитимация на ищцовото дружество да води исковете срещу застрахователите, включително и срещу този касатор, който в писмата-съгласия е посочен с името “ДЗИ Д. И. ЕАД”. При тези данни не може да се обоснове соченото от касаторите противоречие на обжалваното решение с горецитираната практика на ВКС, поради което по поставените процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивната инстанция не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за факултативен достъп до касация.

Всеки от касаторите поставя въпрос относно приложението на подзастраховане при застраховка на съвкупност от вещи (четвъртия в изложението на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, втория – на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, първия – на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, петия на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД). Така формулираните питания са хипотетично зададени, тъй като не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция въз основа на конкретните обстоятелства от значение за спора. В обжалваното решение апелативният съд е приел, че в случая е сключена застраховка по група “Машини, съоръжения, оборудване” на стойност 178 160 000 евро, за които липсва каквато и да е индивидуализация освен тяхното най-общо описание и посочване на местонахождение в няколко населени места. Преценил е, че поради това не може да се извърши съпоставка на стойността на застрахованото имущество и застрахователната сума към датата на сключване на релевирания договор, и подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Подчертал е, че по време на действието на застрахователния договор, застрахованият може да придобие или отчужди различни по вид, количества и стойност машини, съоръжения и оборудване, като при всяка от тези хипотези е почти невероятно придобитото или отчужденото имущество да съответстват по стойност с първоначално застрахованото. От друга страна, дори и да се приеме, че в случая е приложимо подзастраховане, е изложил аргументи, че такова не е налице предвид изследваните от вещите лица данни от счетоводството на ищеца. Поради това по така формулираните въпроси не се обосновава наличие на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация, което изключва и необходимостта от обсъждане на поддържаните допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Поставеният от касатора “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД втори въпрос се отнася до задължението на съда да тълкува волята на страните по договора по правилото на чл. 20 ЗЗД. Същият е общотеоретичен и не кореспондира с решаващите мотиви на въззивната инстанция, която при извършената дължима преценка на договорните клаузи на застраховката е приела установеното от първата инстанция, че съгласно процесната полица застрахователна стойност е определена като възстановителна такава за всички обекти, както и че лимитът на отговорността за машини, съоръжения и оборудване е застрахователната сума от 178 160 000 евро (неправилно посочена в превода 187 160 000) и са договорени изменения в общите условия към полицата, касаещи изключения на покрит риск и отразяване на съответната разпоредба от новия КЗ на местата, където е посочена разпоредба от отменения КЗ. По-нататък във въззивното решение при изследване на предпоставките за присъждане на остатъка от дължимото обезщетение апелативният съд е отбелязал, че съобразява именно стойността на тези активи. Поради това не кореспондират с мотивите на втората инстанция доводите на този касатор, че ако САС бил тълкувал договора, щял да установи действителната обща воля на страните относно предмета на застраховане, вкл. относно застраховането по секция “Машини, съоръжения и оборудване”, че е индивидуализиран по групи и съответната застрахователната сума е договорена за всяка група активи. При тези данни се налага изводът, че в случая не се касае за тълкувателна дейност с оглед изясняване на действителната обща воля на страните, а за преценка по същество на конкретните договорни клаузи по полицата. Ето защо, така формулираният въпрос няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не обосновава наличие на общия селективен критерий за допускане на касационен контрол. Това изключва обсъждането на сочената от този касатор допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият въпрос, зададен от касатора “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, е материалноправен и е свързан с възможността на застрахования по сключена в полза на трето лице застраховка да претендира дължимото обезщетение при възникнало застрахователно събитие. В цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК казуална практика на касационната инстанция – решение № 219/14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 167/22.12.2014 г. по т. д. № 3174/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 на ВКС, II т. о., решение № 60152/27.04.2022 г. по т. д. № 49/2021 г. на ВКС, I т. о., се приема, че при отказ на третото лице да се ползва от облагодетелстващата го клауза в застрахователния договор за имуществена застраховка, правото остава в полза на уговорителя и на същия се дължи присъждане на застрахователното обезщетение по застраховката. В случая апелативният съд е преценил, че всяко от третите лица, в чиято полза е сключен застрахователния договор - “АйЕфСи – И. Ф. Корпорейшън”, САЩ, “Алфа банк” А.Е. - Гърция, “А. Б. А.Е. – клон Л., “Обединена българска банка” АД, “Ю. Б. АД и “У. Б. АД, е дало изрично писмено съгласие застрахователното обезщетение да бъде изплатено на ищеца “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД, включително и правото да претендира обезщетение, надвишаващо размера на приетата за плащане сума, което обуславя материалноправната легитимация на ищцовото дружество. С оглед на горното даденото от апелативния съд разрешение по този въпрос съответства на цитираната практика на ВКС, поради което не се обосновава наличие на твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допуск до касация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

По разноските:

Поради недопускане на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира такива за адвокатско възнаграждение от 30 000 лева с ДДС, платимо по банков път съгласно представената фактура от 29.02.2024 г., но доказателства за плащането му не са ангажирани и такова не му се присъжда за производството пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 744/05.12.2023 г. по в. т.д. № 505/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.