ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406

С., 02, 06, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 31 май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева

Е. М.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 382 /2011 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ерсте груп иморент България Е.-С. против определение № 4931/4.04.2011 г. по ч. гр. д. № 3916/2011 г. на СГС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 7.03.2011 г., съдържащо се в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 7.03.2011 г. по гр. д. № 4481/2011 г. на СРС.

С обжалваното определение е прието, че е без значение неправилната правна квалификация на заповедното производство по чл. 410 ГПК, вместо по чл. 417 ГПК, и след като искането по заявлението е уважено, тогава заявителят няма правен интерес от обжалване на позитивното разпореждане.

Определението е неправилно.

Съобразно диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, поради което съдът е длъжен да даде защита само в рамките посочени от ищеца, респективно заявителя в заповедното производство с основанието и петитума на заявлението-опр. № 17/12.01.2010 г. по ч. т.д. № 734/2009 г. на ІІ т. о.

Съдът дължи произнасяне по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение и е ограничен в рамките на заявеното искане-опр. № 487/30.06.2010 г. по ч. т.д. № 171/2010 г. на ІІ т. о.

Съгласно чл. 425, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да е винаги по...