Министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и се разрешава нееднакво от съдилищата: следва ли постановени и влезли в сила преди Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред решения за признаване трудов стаж на членове на трудово-производителни кооперации да се считат за незаконосъобразни и да се иска отменяването им по реда на прегледа или те следва да се считат за законосъобразни, щом като чл. 9 от същия указ допуска предявяването на такива искове.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Съгласно чл. 97, ал. 3 ГПК искове за установяване на факти с правно значение се допускат само в предвидените от закона случаи. Трудовият стаж, който се зачита за пенсия е факт с правно значение и във връзка с допустимостта на установяването му по съдебен ред е приложима тази разпоредба на чл. 97, ал. 3 ГПК.

За първи път правната възможност за установяване по съдебен ред на трудов стаж на членове на трудово-производителни кооперации е създадена с § 67 от Правилника за приложение на дял II от Указа за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации, издаден на 09.04.1954 г. Този текст е аналогичен на § 76 от Правилника за приложение на дял III от Кодекса на труда в тогавашната му редакция. От датата на издаването на Правилника за приложение на дял II от Указа за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 09.04.1954 г., до датата на отменяването му - 13.02.1959 г., исковете за установяване по съдебен ред на трудов стаж на членове на ТПК за времето след 02.03.1945 г. са били допустими. Затова постановените и влезли в сила през това време решения за признаване на такъв трудов стаж са постановени по допустими искове и не подлежат на...