Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

С., 11.07.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо търговско отделение в съдебно заседание на 23.06. две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря М. М.

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т. дело № 761/2010 година

Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма], срещу решение №49 от 18.01.2010 год. по т. д.№2015 /2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, в частта, с която е бил уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу ЗАД [фирма],гр.С. иск с правно основание чл. 390, ал. 1 ТЗ, отм. за над сумата 3825 щатски долара и по реда на чл. 196 и сл.ГПК, отм. искът за разликата до пълния размер от 6 357 щатски долара, е отхвърлен. Софийският апелативен съд е приел, че застрахователят на основание чл.Б.3.14 във вр. с чл.А.3.7. от Общите условия, недерогирани в тази си част от специални уговорки на Р. полица и конкретната застрахователна полица-добавък, ще дължи обезщетение само за първите три поредни неизплатени лизингови вноски, защото на основание чл. 22 и чл. 25 от Р. полица за застрахования ищец е съществувало задължението да прекрати едностранно договора за лизинг, като право на застрахователят е да встъпи в същия договор, придобивайки собствеността върху лизигования автомобил. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторът твъдри, че обжалваното в отхвърлителната част въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване, съдържащи се в чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда довод, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че са приложими Общите условия, тъй...