2ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40

гр. София, 08.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1496 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е по делото молба с вх. № 20303/22.11.2024 г., подадена от ответниците по касация А. М. А. и А. М. А. за изменение на определение № 2955/14.11.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с искане за присъждане на всеки от тях на адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на по 5 600 лева. Представят се писмени доказателства – фактури.

Касаторът ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], подава отговор, в който оспорва искането като неоснователно, тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършването на претендираните разноски. Счита, че фактурите, приложени към молбата по чл. 248 ГПК, не удостоверяват плащане на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е допустима - подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. В отговора на касационната жалба се съдържа списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С определение № 2955/14.11.2024 г. по т. д. № 1496/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., не е допуснато до касационен контрол решение № 28/25.01.2024 г. по в. т.д. № 548/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в обжалваната част. Прието е, че ответниците по касация, които претендират адвокатско възнаграждение от по 5 600 лева с ДДС за всеки от тях, не представят доказателства за извършването на такива разноски, поради което не им са присъждат.

В случая доказателства, установяващи плащането на претендираното от ответниците по касация адвокатско възнаграждение, не са ангажирани по делото до датата на проведеното закрито заседание в производството по чл. 288 ГПК, с което е преклудирана възможността за това. Представянето на подобни документи за първи път с разглежданата молба по чл. 248 ГПК не може да обоснове основание за присъждане на недоказаните своевременно разноски (така в определение № 106/02.04.2015 г. по т. д. № 3250/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 80/18.03.2014 г. по т. д. № 1866/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 29/22.01.2018 г. по гр. д. № 927/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.). Дори и хипотетично да се приеме, че горепосочените фактури, издадени от адв. К. на всеки от двамата ответници по касация, са своевременно приобщени по делото, което не се споделя от настоящия състав по гореизложените мотиви, в същите липсва положен от страните подпис. М. З. за счетоводството да не изисква такъв във фактурата, то адвокатът следва да удостовери с подписа си получаването на претендираната сума в брой, за да има съответният документ характер на разписка по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е налице и не обосновава извършването на сочения разход.

Ето защо, настоящият състав намира, че искането за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20303/22.11.2024 г., подадена от А. М. А. и А. М. А., за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 2955/14.11.2024 г. по търговско дело № 1496/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.