№ 254

София, 14.07.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря С. Т, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 569 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 716 от 24.06.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1614 от 09.12.2009 година по гр. д. № 1216/2009 година на Варненски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] – прогласена е нищожността на договори по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. и по нот. акт № 99 от 21.07.2007 г., с които е прехвърлена по ид. част от имоти № 039015 и № 939042, м. “Т. тепе”,[жк], землище на [населено място] и нотариалните актове са отменени на основание чл. 431, ал. 2 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест при оспорване автентичността на частен документ, както и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 137, т. 7 ТЗ, явяващ се от значение за точното приложение на закона.

По констатираната противоречива практика по приложението на чл. 193, ал. 3 ГПК:

В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че тежестта за доказване автентичността на подпис върху...