Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Сливен против решение № 178 от 26.08.2020 г., постановено по адм. д. № 169/2020 г. по описа на Административен съд гр. С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – К.К, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главният архитект на О. С не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. отменя заповед № ДК-11-Сл-5/27.03.2020 г. на началника на РДНСК – Сливен, с която е отменено разрешение за строеж № 77/11.03.2020 г. на главния архитект на О. С за строеж „Покрито паркомясто и склад за инвентар – пристройка към съществуваща нежилищна сграда“ в УПИ І-365, кв. 76 по плана на кв. „Речица“, гр. С., ведно с одобрения инвестиционен проект.

За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага съображения, че съществуващата в имота сграда е построена въз основа на виза за проектиране и разрешение за строеж. Същата представлява допълващо застрояване и реализирането й с констатираните несъществени отклонения не променя статута й на такава. Допуснатите отклонения са несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 3...