Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.Й от гр. Л., чрез процесуален представител, срещу решение № 41/15.02.2020 г., постановено по адм. дело № 52/2019 г. по описа на Административния съд – Ловеч.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска на касатора срещу Северозападно държавно предприятие (СЗДП) - гр. В., за заплащане на сумата от 1558, 00 /хиляда петстотин петдесет и осем/ лева, претендирана като обезщетение за понесени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители от ТП на Държавно горско стопанство - гр. Л. при СЗДП - гр. В. по отнемане на моторна резачка марка STIHL модел MS 461 на 21.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2016 г., до деня на завеждане на исковата молба, общо в размер на 359, 67 лева, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Също така Йотова е осъдена да заплати на СЗДП - гр. В. разноски по делото, в размер на 364.00 /триста шестдесет и четири/ лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се жтмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния съд за ново разглеждане.

Ответникът – Северозападно държавно предприятие (СЗДП) - гр. В. оспорва жалбата. Подробни съображения изразява в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. ...