Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.А, подадена чрез адвокат М.П, против решение № 5/06.01.2020г. постановено по административно дело № 802/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменено разрешение № 11/21.06.2017 г., издадено от главния архитект на община Б., за поставяне на преместваем обект – кабина за обмен на валута в поземлен имот с идентификатор 02676.11.18 по КК на гр. Б., УПИ III – 18, кв. 360 по плана на гр. Б.. Жалбопдателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата срещу разрешението за поставяне да бъде отхвърлена.
Ответницата В.Ш, по чиято жалба е отменено разрешението за поставяне и ответницата А.М, чрез назначения от съда особен представител адв.. Д, оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. О. Ш претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - главен архитект на община Б. и ЕТ „Анонс – Р.К“, гр. С. не изразяват становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решенето на Административен съд – Благоевград е допустимо.
Първоинстанционният съд правилно приема, че жалбата на Шошкова е подадена в срок. Законосъобразно е преценено, че процесното разрешение не е съобщено на Шошкова по надлежния ред и за нея не е започнал да тече срок за оспорването му. В този смисъл първоинстанционният съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло.
Доводите в касационната жалба, че Шошкова е узнала за това разрешение в по-ранен момент са без значение, тъй като процедурата по съобщаване на административен акт е формална и следва да бъде удостоверена по съответния ред, който в случая не е спазен.
Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Настоящата съдебна инстанция споделя основното съображение, мотивирало Административен съд – Благоевград да отмени оспореното разрешение за поставяне, а именно допуснатото при издаването му нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, изискващ съгласието на собствениците на имота, когато разрешението са отнася за чужд поземлен имот. Тази разпоредба е приложима в настоящия случай, тъй като разрешението за поставяне, се отнася за съсобствен поземлен имот. По делото е безспорно установено, че поземлен имот с идентификатор 02676.11.18 по КК на гр. Б., представляващ УПИ III – 18, кв. 360 по плана на гр. Б., не е еднолична собственост на А.А, а е съсобствен между него и още две лица – А.М и В.Ш.У е също, че липсва изрично писмено съгласие на тези две лица или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, сключен с титуляра на разрешението ЕТ „Анонс - Р.К“. Констатираното нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ е съществено и е достатъчно да обоснове материалната незаконосъобразност на разрешението за поставяне. Обстоятелството, че В.Ш е вписана в кадастралния регистър като съсобственик на процесния имот след издаване на разрешението, не променя горните изводи. Шошкова придобива идеални части от имота през 2007 г., а данни, че имотът е съсобствен се съдържат в представените по административната преписка от касатора Ангелинин нотариален акт и скица.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е и решение № 14521/24.11.2020г. по адм. дело № 4385/2020г. на Върховния административен съд, второ отделение.
При този изход на спора и с оглед направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответницата В.Ш сумата 300.00 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и поради обстоятелството, че касационният жалбоподател не е внесъл определеното възнаграждение за назначения от съда на ответницата Мандажиева особен представител, въпреки задължението по чл. 137, ал. 5 АПК и възнаграждението на адв.. Д е заплатено от бюджета на съда (протокол от съдебно заседание на 02.02.2021г.), А.А следва да бъде осъден да заплати на Върховния административен съд сумата 300.00 лв. представляваща разходи за възнаграждение за назначен от съда особен представител.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/06.01.2020 г. постановено по административно дело № 802/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА А.А, ЕГН [ЕГН], от гр. Б., [улица] да заплати на В.Ш, ЕГН [ЕГН], съдебни разноски в размер на 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА А.А, ЕГН [ЕГН], от гр. Б., [улица] да заплати по сметка на Върховния административен съд сумата 300.00 (триста) лева. Решението е окончателно.