Производството е по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от АПК.

Образувано е по искане на Н.М от гр. П., област П., депозирано чрез пълномощник по чл. 32, т. 2 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Искането за отмяна е с правно основание в чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК. В искането се твърди, че К.Б, по чието заявление е издадена Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П, не е бил надлежно уведомен за образуваното пред Районен съд – Панагюрище съдебно производство по оспорване на посочената заповед. В хода на делото К.Б е починал, като Н.М – негов наследник /сестра/ не е била конституирана като заинтересовано лице и също не е била призовавана. Изложени са подробни съображения за нарушено право на участие в делото, като се иска отмяна на постановеното от Районен съд – Панагюрище решение.

Ответникът – кмета на О. П, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Твърди, че неконституирането на наследниците не попада в хипотезата на съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът - И.С, не изразява становище.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице, за което съдебното решение има сила и е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК.

От данните по приложените дела се установява, че адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е образувано във връзка с жалба от И.С против Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) /ЗСПЗЗ/, за изземване на поземлен имот с идентификатор 55302.98.368 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., представляващ пасище, VІІ-ма категория, в местност „С. П“, в землището на гр. П., с площ от 2865 кв. м., собственост на К.Б от гр. П., съгласно Решение на Поземлена комисия № 1РПАН/05.01.2000 г. и Протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на същата поземлена комисия. Заповедта е издадена по заявление вх. № 94-00-9929/14.09.2017 г. от К.Б, подадено чрез пълномощник.

По така подадената жалба първоначално е образувано адм. дело № 881/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, като с решение № 101/26.02.2018 г. административният съд е отменил Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П. С решение № 3747/14.03.2019 г. по адм. дело № 4743/2018 г. Върховният административен съд е обезсилил постановеното Решение № 101/26.02.2018 г., по адм. дело № 881/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и е изпратил жалбата на И.С против процесната заповед за разглеждане от Районен съд – Панагюрище.

Видно от определение № 363/19.08.2019 г. по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, като страна по делото е конституирана единствено О. П, представлявана от кмета, като ответник.

С решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е уважена подадената от И.С жалба против Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П, за изземване на поземлен имот с идентификатор 55302.98.368 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., представляващ пасище, VІІ-ма категория, в местност „С. П“, в землището на гр. П., с площ от 2865 кв. м., собственост на К.Б от гр. П., съгласно Решение на Поземлена комисия № 1РПАН/05.01.2000 г. и Протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на същата поземлена комисия. Със същото решение О. П е осъдена да заплати съдебно - деловодни разноски. За да постанови съдебния акт, съдът е приел, че липсват доказателства относно неправомерното ползване на процесния имот от И.С.Р е съобщено на страните на 09.12.2019 г., което не е било обжалвано по реда на чл. 208 и сл. от АПК пред Административен съд – Пазарджик. Искането по чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК е депозирано на 16.12.2019 г., което се явява подадено в срок, съгласно чл. 240, ал. 3 от АПК.

Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От представените в настоящото производство писмени доказателства – препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници е видно, че Н.М и А.Б са съответно сестра и брат на К.Б и е следвало да бъдат конституирани от първоинстанционния съд в качеството им на правоприемници на починалия собственик на поземления имот, на основание чл. 227 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в случай че съдът беше изпълнил задължението си за призоваване, респективно за конституиране на К.Б в съдебното производството по оспорване на заповедта на Кмета на О.П.П условие, че производството по издаване на административния акт, предмет на съдебното производство, е инициирано от К.Б и издаденият административен акт е отменен по съдебен ред, решението на съда по силата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК разпростира действието си по отношение на всички, в това число и по отношение на него. От това следва, че искателят в настоящото производство – Н.М, както и нейният брат А.Б, като не са били конституирани като заинтересовани страни, не са могли да защитят правата си пред първата и евентуално касационната инстанция. Н.М е имала самостоятелно право на участие при разглеждане на жалбата на И.С, поради това, че с процесната заповед административният орган се е произнесъл по освобождаването от неправомерно владение на имот, по отношение на който претендира да е собственик. Посоченото се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на постановеното от Районен съд – Панагюрище решение. Безспорно е, че решението е неблагоприятно за искателя и той е обвързан от него.

Предвид изложеното са налице материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Воден от горното и на основание чл. 248 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Производството е по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от АПК.

Образувано е по искане на Н.М от гр. П., област П., депозирано чрез пълномощник по чл. 32, т. 2 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Искането за отмяна е с правно основание в чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК. В искането се твърди, че К.Б, по чието заявление е издадена Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П, не е бил надлежно уведомен за образуваното пред Районен съд – Панагюрище съдебно производство по оспорване на посочената заповед. В хода на делото К.Б е починал, като Н.М – негов наследник /сестра/ не е била конституирана като заинтересовано лице и също не е била призовавана. Изложени са подробни съображения за нарушено право на участие в делото, като се иска отмяна на постановеното от Районен съд – Панагюрище решение.

Ответникът – кмета на О. П, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Твърди, че неконституирането на наследниците не попада в хипотезата на съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът - И.С, не изразява становище.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице, за което съдебното решение има сила и е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК.

От данните по приложените дела се установява, че адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е образувано във връзка с жалба от И.С против Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) /ЗСПЗЗ/, за изземване на поземлен имот с идентификатор 55302.98.368 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., представляващ пасище, VІІ-ма категория, в местност „С. П“, в землището на гр. П., с площ от 2865 кв. м., собственост на К.Б от гр. П., съгласно Решение на Поземлена комисия № 1РПАН/05.01.2000 г. и Протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на същата поземлена комисия. Заповедта е издадена по заявление вх. № 94-00-9929/14.09.2017 г. от К.Б, подадено чрез пълномощник.

По така подадената жалба първоначално е образувано адм. дело № 881/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, като с решение № 101/26.02.2018 г. административният съд е отменил Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П. С решение № 3747/14.03.2019 г. по адм. дело № 4743/2018 г. Върховният административен съд е обезсилил постановеното Решение № 101/26.02.2018 г., по адм. дело № 881/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и е изпратил жалбата на И.С против процесната заповед за разглеждане от Районен съд – Панагюрище.

Видно от определение № 363/19.08.2019 г. по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, като страна по делото е конституирана единствено О. П, представлявана от кмета, като ответник.

С решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е уважена подадената от И.С жалба против Заповед № 620/16.10.2017 г. на Кмета на О. П, за изземване на поземлен имот с идентификатор 55302.98.368 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., представляващ пасище, VІІ-ма категория, в местност „С. П“, в землището на гр. П., с площ от 2865 кв. м., собственост на К.Б от гр. П., съгласно Решение на Поземлена комисия № 1РПАН/05.01.2000 г. и Протокол за въвод във владение № 1702 от 02.03.2000 г. на същата поземлена комисия. Със същото решение О. П е осъдена да заплати съдебно - деловодни разноски. За да постанови съдебния акт, съдът е приел, че липсват доказателства относно неправомерното ползване на процесния имот от И.С.Р е съобщено на страните на 09.12.2019 г., което не е било обжалвано по реда на чл. 208 и сл. от АПК пред Административен съд – Пазарджик. Искането по чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК е депозирано на 16.12.2019 г., което се явява подадено в срок, съгласно чл. 240, ал. 3 от АПК.

Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От представените в настоящото производство писмени доказателства – препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници е видно, че Н.М и А.Б са съответно сестра и брат на К.Б и е следвало да бъдат конституирани от първоинстанционния съд в качеството им на правоприемници на починалия собственик на поземления имот, на основание чл. 227 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в случай че съдът беше изпълнил задължението си за призоваване, респективно за конституиране на К.Б в съдебното производството по оспорване на заповедта на Кмета на О.П.П условие, че производството по издаване на административния акт, предмет на съдебното производство, е инициирано от К.Б и издаденият административен акт е отменен по съдебен ред, решението на съда по силата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК разпростира действието си по отношение на всички, в това число и по отношение на него. От това следва, че искателят в настоящото производство – Н.М, както и нейният брат А.Б, като не са били конституирани като заинтересовани страни, не са могли да защитят правата си пред първата и евентуално касационната инстанция. Н.М е имала самостоятелно право на участие при разглеждане на жалбата на И.С, поради това, че с процесната заповед административният орган се е произнесъл по освобождаването от неправомерно владение на имот, по отношение на който претендира да е собственик. Посоченото се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на постановеното от Районен съд – Панагюрище решение. Безспорно е, че решението е неблагоприятно за искателя и той е обвързан от него.

Предвид изложеното са налице материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Воден от горното и на основание чл. 248 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 196/03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.