Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба на служба "Военна полиция" гр. С., срещу решение №263/30.09.2020г., постановено по адм. д. № 308/2020г. на Административен съд – В. Т, с което е осъден касатора да заплати на С.С обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, причинени от неправомерното обработване на личните му данни в нарушение на чл. 5, §2, б."е" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) на 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 47.18лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда за наличие на пряка, причинно - следствена връзка между действията на служителите на служба "Военна полиция" и твърдените от Стоянов негативни последици.Според касатора по делото не са ангажирани доказателства и за действително претърпени от Стоянов неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с действията на служителите. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата молба изцяло.
Ответникът - С.С, в писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгладена по същество е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - В. Т е осъдил служба "Военна полиция" гр. С. да заплати на С.С обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, причинени на 09.07.2019г. при обработване на личните му данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 47.18лв. и съответно е отхвърлил искът в останалата му част над 200 лева до предявения размер от 1 000 лева.
Съдът е установил от фактическа страна, въз основа на събраните писмени доказателства и кредитираните свидетелски показания, че на ответника на 09.07.2019г. е осъществено връчване на заповеди от 03.09.2019г. и 09.07.2019г. от служители на служба "Военна полиция" в противоречие с правилата на Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ - чл. 170, ал. 2 и ППЗОВСР - чл. 73, ал. 8.
С влязло в сила Решение №ППН - 02 - 400/2019г. от 20.02.2020г. на КЗЛД е установено извършено нарушение на чл. 5, §2, б"е" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) - принципа на поверителност и цялостност, при обработване на личните данни на Стоянов на 09.07.2019г., осъществено при връчване на заповедите от 03.09.2019г. и 09.07.2019г. и е отправено официално предупреждение на администратора на личните данни.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е установил, че с оглед допуснатото нарушение от администратора на личните данни за Стоянов настъпили негативни емоциални преживявания - безпокойство и притеснение, които са пряка последица от незаконосъобразните действия на администрацията. Поради това съдът е приел за доказани твърденията за преживените негативни емоции, нервно напрежение и стрес.
При тези фактически установявания, съдът е счел от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ по главния иск, а именно незаконосъобразно действие от страна на държавен орган да спази принципа на поверителност и цялостност, установен в чл. 5, §2, б."е" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) установено с влязло в сила решение на ЗКЛД, претърпени неимуществени вреди от това незаконосъобразно действие - преживян стрес, безпокойство и притеснение и опасения относно неправомерна злоупотреба с разпространените му лични данни, които са в резултат на това незаконосъобразно действие на администратора на лични данни. Допуснатото нарушение при обработване на личните данни на ищеца и нарушение на ЗЗЛД - принципа на поверителност и цялостност са счетени за установени, на база на влязлото в сила решение на КЗЛД. По тази причини и предвид установените настъпили болки и страдания – негативни емоции, безспокойство, нервно напрежение, стрес, главоболие, настъпили в причинна връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията, съдът е счел иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за основателен. Размерът на дължимото обезщетение е определен от съда на 200 лв., изхождайки от характера на вредите, трайността на търпенето им, доказаните душевни страдания и общото му психическо състояние, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, при правилно приложение на материалния закон, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
Административният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.
Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретния случай с влязло в сила решение на КЗЛД са установени направомерни действия от служба "Военна полиция" при обработване личните данни на С.С.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните неимуществени вреди са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства и свидетелските показания по делото, както и е доказана причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди.
В конкретната хипотеза Стоянов е доказал настъпването на вреди, за които правилно е определено обезщетение в размер на 200 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпитаните в хода на съдебното производство свидетели обосновават негативното отражение върху лицето на незаконосъобразните действия на служба "Военна полиция". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е ценил показанията на разпитаните свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото. Съдът е ценил тези показания в съвкупност със всички доказателства по делото и извършена преценка, относно тяхната възможна заинтересованост, предвид наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване, за която са предупредени. Няма пречка и част от показанията на разпитаният свидетел Йорданов да не бъдат ценени, като противоречащи на останалите доказателства по делото, а в друга част да бъдат ценени като непосредствени, логични и последователни. Доказано е наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на поведението му, безпокойство и притеснение, които вреди са пряка последица от незаконосъобразните действия - нарушение на принципа на поверителност и цялостност при обработване на личните данни на ищеца на 09.07.2019г., осъществено при връчване на заповеди от 03.09.2019г. и 09.07.2019г. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е доказана реално настъпила щета и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение и настъпилата щета.
Обосновани са направените от съда в тази връзка изводи, че незаконосъобразното действие е засегнало конституционно гарантирано право на ищеца за неприкосновеност на личния живот, съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Р.Б.И гаранция за реализиране на това конституционно право е приетият ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), в чийто чл. 1, ал. 2 е посочено, че целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е определил обезщетение по справедливост, за което е изложил правилни съображения. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, както и съпътстващите увреждането обстоятелства, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалният закон.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и за него не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 100 /сто/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение в брой.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №263/30.09.2020г., постановено по адм. д. № 308/2020г. на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Служба "Военна полиция", гр. С., ул."Тотлебен" №34 да заплати на С.С, ЕГН: [ЕГН] сумата от 100/сто/ лева разноски по делото. Решението е окончателно.