Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Куанг срещу решение № 127 от 05 август 2020 год. постановено по адм. дело № 346 от 2019 год. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено оспорването му против Заповед № 259з-2686 от 11 декември 2019 год. на директора на ОД на МВР – Ловеч и е осъден да заплати на разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ОД на МВР – Ловеч, чрез пълномощника му юрисконсулт Радков оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалба на И. Куанг срещу заповед № 259з-2686 от 11 декември 2019 год. на директора на ОД на МВР – Ловеч, с която на основание чл. 204, т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с л. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР...