Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ММ и Т Бест“ ЕООД, :[ЕИК], представлявано от управителя М.М, чрез процесуален представител адв. М.С, срещу Решение № 142/14.07.2020 г., постановено по адм. дело № 79/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-23-0365320/17.02.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Б., дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. Посочено е, че касов бон се издава едва след като бъде отразено вписване на гости в единната система за туристическа информация, с което приключвало и настаняването. Излага се също така, че дружеството ще бъде двойно санкционирано, доколкото заедно с изпълнението на ПАМ, е издадено и Наказателно постановление (НП) за налагане на санкция на дружеството за констатираните нарушения. В заключение счита, че процесната ПАМ е несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение, поради което е материално и процесуално незаконосъобразна - основание, водещо до отмяна ѝ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена.
Ответникът по касация - началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Б., дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба на „ММ и Т Бест“ ЕООД.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред АС - Сливен е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-23-0365320/17.02.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Б., дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „ММ и Т Бест“ ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – хотел „Брилянтин”, находящ се в гр. С., бул. „Ст. Стамболов” № 40, стопанисван от „ММ и Т Бест“ ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
С обжалваното решение на АС - Сливен е отхвърлил жалбата на „ММ и Т Бест“ ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-23-0365320/17.02.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Б., дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Приел е, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0365320/13.02.2020 г., АС - Сливен е приел за установено, че на 13.02.2020 г. в 15:32 ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - хотел „Брилянтин”, находящ се в гр. С., бул. „Ст. Стамболов” № 40, стопанисван от „ММ И Т-БЕСТ” ЕООД, с :[ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно при извършена контролна покупка - услуга - нощувка в двойна стая на обща стойност 50, 00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел Tremol ZM-KL V2, ИН на ФУ: ZK077607 и ФП № 50083772, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата. При проверката, след извеждане на дневен финансов отчет от фискалното устройство (ФУ) е установена касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 45.00 лева. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0365320/13.02.2020 г., с час на приключване на проверката 17:30 ч.
При тези факти, съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Неоснователно, в тази връзка е възражението на касатора, че касов бон се издава едва след като бъде отразено вписване на гости в единната система за туристическа информация, с което приключвало и настаняването. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В случая продажбата на услуга - нощувка в двойна стая е извършена, цената на стойност 50, 00 лева е заплатена в брой от проверяващия екип, търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокол за извършена проверка сер. АА № 0365320/13.02.2020 г., регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя, поради което правилно в случая съдът е приел, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Неоснователно е и оплакването за липса на фактически и правни основания за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Този срок, е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на извършваната дейност, местоположението на търговския обект, среднодневния оборот, данъчната печалба за последните две години, като е съобразена и констатираната касова разлика, като обстоятелството, че срокът е определен към минимума свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК.
Следва да бъде посочено също, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Б., дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Наред с изложеното, настоящият съдебен състав счита за неоснователен доводът на касатора, че с НП за налагане на санкция за констатираните нарушения дружеството ще бъде двойно санкционирано. Основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство, като чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Действително, нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС обуславя прекратяването на принудителната административна мярка със заплащането на глобата или имуществена санкция, но тази корелация е неотносима към преценката за законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ.
Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142/14.07.2020 г., постановено по адм. дело № 79/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен. Решението не подлежи на обжалване.