Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Ралчева против решение № 4792 от 08. 09. 2020 година постановено по адм. дело № 11484/2016 год. на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Б. Данешвар, гражданин на Иран, решение № 8748 / 26.09.2016 год. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца и статут на бежанец. В жалбата се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – Б. Данешвар, гражданин на Иран, чрез адвокат Иларева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 4792 от 08. 09. 2020 година постановено по адм. дело № 11484/2016 год. Административен съд София – град е отменил по жалба на Б. Данешвар, гражданин на Иран, решение № 8748 / 26.09.2016 год. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца и статут на бежанец.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗУБ - Председател на ДАБ. Спазена е предвидената в закона форма, решението съдържа всички изискуеми реквизити, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ и АПК. Съдът обаче е приел, че решението е необосновано с необходимите изводи и доказателства за значимите в случая факти и обстоятелства, което води до неговата материална незаконосъобразност. Според съда, бежанската история на жалбоподателя не е разгледана с оглед две значими за нея обстоятелства: 1) Твърдяното от жалбоподателя осъждане, като са представени (макар и за първи път пред съда) съдебни решения и тяхното значение за бежанската история – дали се касае за преследване на свободи или за преследване за криминално деяние (прелюбодеяние с насилие и измама), дали е изтърпяно наказанието деветдесет и девет наказателни удара с камшик или съгласно второто решение е заменено с глоба на обвиняемите, което е от значение по случая. 2) Какво е положението на лицата, приели християнската религия в Иран и нейното практикуване. За същото е представена справка едва в хода на съдебното производство, като решаващият орган не е разгледал ситуацията в Иран с оглед положението на тази група. Предвид и че е изминал един значителен период от време от разглеждане на молбата в административното производство до момента, то ситуацията в Иран относно лицата сменили исляма с друга религия и практикуването й следва да се обсъди в актуален контекст. Така постановеното решение е правилно.
С обжалваното решение Административен съд - София - град е извършил задълбочен анализ на доказателствата относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и правилно е отменил решението на председателя на ДАБ в частта му с която се отказва предоставянето на статут на бежанец на чужденеца. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Верен е възприетият от съда извод, че изложените от лицето причини представляват основание за обсъждане приложението на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.Б.Д твърди, че е бил осъден на наказание от 99 камшика, след като празнувал рожден ден с приятелката си и поканени гости. Полицията нахлула и го арестували.
В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че решението на председателя на ДАБ е необосновано тъй като не е разгледал, а следва да разгледа твърдяното от жалбоподателя осъждане, като са представени (макар и за първи път пред съда) съдебни решения и тяхното значение за бежанската история – дали се касае за преследване на свободи или за преследване за криминално деяние (прелюбодеяние с насилие и измама), дали е изтърпяно наказанието деветдесет и девет наказателни удара с камшик или съгласно второто решение е заменено с глоба на обвиняемите, което е от значение по случая. Независимо, че съдебните решения са представени за пръв път в съдебно заседание и административния орган не е знаел за тях, то няма как съдът да замести административния орган относно мотивирането на административния акт и да се произнесе по доказателства, които следва да са обсъдени първо от органа. Едва след това, съдът би могъл да осъществи контрол за законосъобразност на административния акт.
Правилно е прието от съда, че административния орган не е изследвал в административния акт какво е положението на лицата, приели християнската религия в Иран и нейното практикуване. За същото е представена справка едва в хода на съдебното производство, като решаващият орган не е разгледал ситуацията в Иран с оглед положението на тази група. Предвид и че е изминал един значителен период от време от разглеждане на молбата в административното производство до момента, то ситуацията в Иран относно лицата сменили исляма с друга религия и практикуването й следва да се обсъди в актуален контекст. Още в административното производство е установено, че Данешвар е приел [религия], като административния орган не се е обосновал защо не кредитира това твърдение, както и не е изследвал обстановката в Иран спрямо тази група, което води до немотивираност на акта.
Административният орган е следвало да се мотивира дали търсещият закрила е принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзикуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради това, че е приел [вероизповедание] за своя религия.
В допълнение, следва да се посочи, че в решението на Съда на Европейския съюз от 04.10.2018 година по българското дело „Фатхи“ С-56/17 е посочено, че според законодателството на страната на произход на търсещия убежище, деяния свързани с упражняването на свободата на религия, като приемане на друга религия или религиозен прозелитизъм, се наказват чрез санкции, които са непропорционални или дискриминационни, и дори чрез смърт, е достатъчно, за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 9 от Директива 2011/95 ако се окаже, че такива санкции действително се прилагат и търсещият убежище се излага на установен риск те да му бъдат наложени, в случай, че се завърне в тази страна.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, решаващият орган не е разгледал ситуацията в Иран с оглед положението на тази група. Предвид и че е изминал един значителен период от време от разглеждане на молбата в административното производство до момента, то ситуацията в Иран относно лицата сменили исляма с друга религия и практикуването й следва да се обсъди в актуален контекст. Нещо повече, следва да се има предвид и, че Съдът на Европейския съюз в отговор на преюдициално запитване по съединени дела С71/11 и С99/11 е приел, че не може разумно да се очаква от търсещо убежище лице да се откаже от изповядването на своята вяра или да прикрива, който и да било от другите основни елементи на своята идентичност, за да избегне преследване без да е налице опасност от застрашаване на правата…Всъщност, преследването не престава да бъде преследване, поради обстоятелството, че при завръщането си в своята държава държава по произход лицето може да покаже, че се въздържа и упражнява дискретно своите права и свободи, като прикрива своята сексуална принадлежност и политически възгледи или принадлежността си към общност или се отказва от практикуването на своето вероизповедание.
Ето защо, правилно е прието от първоинстанционния съд, че изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Б. Данешвар на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е изведен при непълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. Предвид обществено - политическата ситуация в Иран през последните години, както и спецификата на държавата, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на лице, което изповядва християнска религия.
По изложените съображения настоящата инстанция намира решението на първоинстационния съд за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4792 от 08.09.2020 година постановено по адм. дело № 11484/2016 год. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.