Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Дунавска при А. М, чрез гл. юрск. Якимов, против решение № 142/25.06.2020г., постановено по адм. дело № 205/2020г. по описа на Административен съд В. Т.

Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 4, т. 37 ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). Твърди, че енергийният продукт, използван от дружеството притежава характеристиките на енергиен продукт за отопление. Според него установената употреба на енергийния продукт попада в легалната дефиниция на енергиен продукт за отопление и като такъв подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на Директива 2003/96/ЕО и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 ЗАДС. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на решението на митническия директор.

Ответникът – „ТЕЦ Г. О“ ЕАД гр.Г. О, по съображения в писмен отговор на процесуалния представител юрск. Гецов и в писмени бележки, подадени от процесуалния представител адв.. Г, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение №32-78759/11.03.2020г. на директора на ТД Дунавска при А. М,...