Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение №5238/09.10.2020 г. по адм. дело №1219/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02 - 220 -2600/963 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони ( ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган по заявлението. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба – "Фиго фрут" ЕООД, гр. С., като правоприемник на ЕТ "Райс - П.В", гр. С., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез представляващия дружеството П.В, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваното пред него уведомителното писмо е оторизирана сума в размер на 0 лева, като отказът за финансово подпомагане на площите като биологични е поради неспазени базови изисквания, като в писмото липсват ясно заявени фактически и правни основания за издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. т. 4 АПК - от съдържанието му не става ясно дали отказът се дължи на двойно заявени площи; за разлика между декларирана и установена площ при проверка на място или след извършени административни проверки не е установена допустима за подпомагане площ. От съдържащите се в преписката доказателства е видно, че жалбоподателят след депозиране на заявлението си за подпомагане за процесната кампания и преди постановяване на оспорения административен акт е поискал да поправи допусната при изписване на кода явна фактическа грешка (първоначално е изписал код АП 08 - биологично растениевъдство в преход, вместо код АП 03 - биологично растениевъдство), съобразно нормата на чл. 11, ал. 6 от Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Административният орган е допуснал съществено нарушение на административно - процесуалните правила, като не е отчел искането за поправка на ЯФГ в заявения код и е постановил отказ за подпомагане, без да са налице предпоставките на чл. 17, ал. 3 от Наредба №11/ 06.04.2009 г., уреждаща хипотези на неправилно посочен код в заявлението, който не е своевременно коригиран.

Решението е правилно. Направената в касационната жалба разбивка по парцели и площи от парцели и твърдени основания за недопустимост за подпомагане не се съдържа в оспореното писмо и е недопустимо за пръв път в касационната жалба да се посочват липсващите в административния акт фактически и правни основния за издаването му, които са негов задължителен реквизит съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилен е изводът на АССГ, че липсата им е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Основателни са и доводите на съда, че земеделският производител своевременно - преди постановяване на оспорения акт е поправил допусната явна фактическа грешка в изписване на кода и административният орган е бил задължен да се произнесе по заявлението с поправения код. Поради изложеното са липсвали материалноправните основания за постановяване на отказ по чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", тъй като допусната грешка в кода в заявлението е поправена и същият отговаря на сертификата на контролиращото лице.

Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5238/09.10.2020 г. по адм. дело №1219/2020 г. на Административен съд - София - град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.