Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.В и Д.Б-Върбева, гр. С., чрез процесуалния си представител адв. С.О, против решение № 449/20 май 2020 г., постановено по адм. д. № 1520/2019 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б.В и Д.Б-Върбева против заповед № ДК-11-Сф-03/28 октомври 2019 г. на началника на РДНСК, Софийска област, с която, на осн. чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж № 125/03 октомври 2019 г. на главния архитект на община С.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи.

При постановяване на съдебния акт е прието, че оспорената заповед, с която е отменено РС от 03 октомври 2019 г. на главния архитект на община С. относно надстройка на съществуваща сграда (северен близнак), е издадено при спазване на установените форма и административно-производствени изисквания, както и материално-правните разпоредби свързани с издаването й. В същото време, обаче, не били съобразени изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗУТ, според който текст...