Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Образувано е по касационна жалба на П.Ц от гр. В., чрез процесуалния й представител адв.. М, срещу решение № 15 от 07.08.2020г., постановено по адм. дело № 34/2020г. на Административен съд – гр. Р., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 589 от 23.12.2019г. на Кмета на община В., с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено на П.Ц да премахне незаконен строеж от пета категория: „Разширение и надстройка на съществуваща жилищна сграда и пристройка на стая към съществуваща жилищна сграда“, намиращи се в УПИ XV – 1357, кв. 121, по плана на гр. В., [улица].

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно, че административният орган не е установил кой е извършител на строежа и кога е извършен той. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал СТЕ, не е изяснил броят на лицата, за които спорният имот е единствено жилище, които го обитават, не е уведомил надлежно, а по телефон процесуалния представител на жалбоподателката, а нея въобще не я е уведомил за насроченото второ открито съдебно заседание. В тази връзка твърди, че е предоставена възможност да докаже, че спорният строеж е нейното единствено жилище. Във връзка с това, че посочва, че спорният строеж е единственото й жилище,...