Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.П и М.Д, чрез адв.. Н като процесуален представител, против решение № 245 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 81/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Правят искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, издадена на основание чл. 91 АПК. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - кметът на община С., чрез пълномощника си юрк.. П и Г.Ф, чрз пълномощника си адв.. К, в писмени отговори и бележки изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е основателна по следните, различни от изложените в нея съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Хасково отхвърля жалбата на настоящите касатори против заповед № 2071/30.12.2019 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е отменена заповед № З-69/06.12.2019 г. за допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ XVI, кв. 46 по плана на гр. С., ПИ 65677.701.9494, като имотът се разделя на две УПИ и се предвижда нискоетажно застрояване с височина до 10 м. и отреждане на имотите за "общ. обслужващи дейности".
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че са изпълнени предпоставките по чл. 91, ал. 1 АПК, тъй като кметът на община С. преразглежда издадения от него административен акт, като го отменя след депозирано възражение с вх. № В-7916/23.12.2019 г., представляващо жалба срещу заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, подадена от Г.Ф, чийто права и интереси са засегнати пряко, лично и непосредствено в качеството му на съсобственик на УПИ, предмет на разрешението. Сочи, че липсва съобщаване на акта по реда чл. 135, ал. 6 във вр. счл. 124б, ал. 2 ЗУТ, поради което административният орган се произнася по допустима жалба на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. Излага съображения, че отмяната е извършена в предвидения в чл. 91, ал. 1 АПК 7-дневен срок и при наличие на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на отзив. Обосновава извод, че на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при наличие на съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, като в случая допуснатият проект за изменение има за предмет УПИ XVI, кв. 46, а производството е инициирано от двама от съсобствениците на този имот без съгласието на третия. По тези съображения съдът приема, че оспорената пред него заповед е законосъобразна и отхвърля оспорването.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Правото на отзив е уредено в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗУТ, съгласно която в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
По делото е установено, че УПИ XVI, кв. 46 по плана на гр. С., предмет на отменената заповед, е съсобствен между настоящите касатори и ответника Г.Ф.И до административния орган за изменение на действащия регулационен и застроителен план за този УПИ е направено от жалбоподателите. Възражение срещу административния акт, издаден на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е подадено от съсобственика на имота Фотев с доводи, че не е съгласен с издаденото разрешение за изработване на ПУП - ПРЗ. По това възражение е постановена оспорената в първоинстанционното производство заповед по чл. 91, ал. 1 АПК, с която се отменя разрешението по чл. 135, ал. 3 ЗУТ.
Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че кметът на община С. се произнася при наличие на редовно подадена и допустима жалба от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Като съсобственик на имота, предмет на плана, Фотев има право да го оспори в това качество. Липсват данни за съобщаване на административния акт, с който се разрешава изработването на изменение на ПРЗ, по предвидения в чл. 135, ал. 6 във вр. с чл. 124б, ал. 2 ред - с обявление на определените в нормата за това места и с публикуване на интернет страницата на общината. Правилно е заключението, че подаденото от Фотев възражение представлява жалба независимо от това как е наименована и адресирането й до издателя на акта, а не до съда. В случая възражението съдържа ясно изразено несъгласие с допуснатия до изработка проект за изменение, като изрично е насочено срещу заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, индивидуализирана с номер и дата на издаването й.
Въпреки това изводите на съда за законосъобразност на заповедта за отмяна на издаденото разрешение за изработване проект за изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ XVI, кв. 46 са неправилни.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП. Разпоредбата не поставя условие за посочване на основанието за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ, нито искането да е подадено от всички заинтересовани лица по чл. 131, в случая - всички съсобственици на имота. Искането по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е депозирано от двама от тях с представена скица - предложение. Те са лица по чл. 131 ЗУТ, които могат да искат разрешаване изработването на изменение на действащите за имота планове - регулационен и застроителен, като преценката на административния орган е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е одобрен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В случая в отменителната заповед по чл. 91, ал. 1 АПК не са изложени факти и обстоятелства, сочещи на несъответствие на предложението с действащите правила и нормативи или с ОУП. Неразгласяването на мотивираното предписание по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ не съставлява процесуално нарушение, както е прието в оспорената заповед. Съобщаването на акта на заинтересованите лица по предвидения ред е от значение за преценката относно срочността на оспорването срещу него, а оттам и за надлежното упражняване на правото на кмета на община С. на отзив, но не влияе на законосъобразността на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ.
В настоящия случай съдът и административният орган неправилно приемат, че производството за изменение на ПУП за процесния УПИ, е на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - по съгласие на всички собственици на имота, каквото не е дадено от единия от съсобствениците на имота. Такова основание не се сочи нито в заявлението до органа, нито в заповедта за разрешаване изработване на исканото изменение. Както беше посочено, издаването на мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е процедура, предхождаща одобряването на ПУП, а наличието или липсата на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ следва да бъде преценявано с изработването на проекта за изменение. Затова съгласието на другия съсобственик на имота не е необходимо на този етап от производството по одобряване на изменение на ПРЗ, а той има само право на жалба срещу издадената заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, доколкото с нея се спира приложението на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят - ал. 6 на същата разпоредба. Действително неучастието му в процедурата по разрешаване на исканото изменение е нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не е съществено. Несъгласието на Фотев с предложеното изменение се основава на доводи за неприключило с влязло в сила решение гражданско дело за делба на имота, предмет на разрешението. Наличието на друго висящо съдебно производство (без представени доказателства за това) би било основание за спиране на административното производство по изменение на ПУП съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, но не и за отмяна на акта за допускането му. Отделно от това съсобственикът на имота не може да претендира чужди права предвид възражението, че е учредил в полза на трето лице право на ползване върху имота. Посочените обстоятелства не обуславят извод за липса на условията за издаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, респ. за нейната незаконосъобразност. Дори и да се приеме, че изменението на ПУП - ПРЗ е допуснато на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, то не е налице законово изискване заявлението до органа да е подадено от всички съсобственици на УПИ, както неправилно е прието в оспорената заповед, нито има изискване съгласието на всеки от тях да е депозирано към този момент. Такова следва да е налице към датата на издаване на заповедта за одобряване на ПУП, която е завършващият процедурата акт, като липсата му би съставлявало основание за отказ да се одобри исканото изменение. Ето защо, изследването на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за наличие на съгласие на всички заинтересовани лица за разрешаване на изменението, е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Като отменя на основание чл. 91, ал. 1 АПК мотивираното предписание, с което е допуснато изработването на проект за изменение на ПРЗ на УПИ XVI, кв. 46 по плана на гр. С., административният орган издава незаконосъобразна заповед.
Изводът на съда в обратен извод е неправилен, поради което обжалваното решение е постановено в противоречие със закона. Това налага отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 2071/30.12.2019 г. на кмета на община С..
При този изход на спора е основателно искането на касаторите за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. О. С следва да бъде осъдена да им заплати такива в общ размер на 1350 лева, от които 150 лева - внесени държавни такси и 1200 лева - заплатени адвокатски възнаграждения (по 600 лева за първоинстанционното и за касационното производство) съгласно договори за правна защита и съдействие от 30.01.2020 г. и 01.02.2021 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 245 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 81/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково и В. Н. П.:
ОТМЕНЯ заповед № 2071/30.12.2019 г. на кмета на община С..
ОСЪЖДА община С. да заплати на Д.П и М.Д направените по делото разноски в общ размер на 1350 (хиляда триста и петдесет) лева. Решението е окончателно.