Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор (ИД) на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ц.И, срещу решение № 121 от 17.06.2020 г., постановено по административно дело № 357/2019 г. по описа на Административен съд - В. Т, с което съдът е: 1) отменил заповед № 164 от 21.05.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в частта, в която О. Е е определена като "неизпълнила" целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ)); 2) осъдил Изпълнителна агенция по околна среда гр. С. да заплати на О. Е сторените по делото разноски в размер на 2132 лв. /две хиляди сто тридесет и два лева/.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание аргументи се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт в обжалваната част за О.Е.П се разноски за двете инстанции.

Ответникът - О. Е, чрез пълномощника адвокат Г.Н, в писмен отговор оспорва касационната жалба. По подробно изложените в отговора и в съдебно заседание доводи се иска отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното с нея решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, като предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока...