Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Фризомат“ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя С.К, приподписана от адв.. С, против решение № 1884/13.03.2020 г., постановено по адм. д. № 13814/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена исковата молба на дружеството за прогласяване на нищожност на решение № 6821/13.11.2019 г. по адм. д. № 4573/2019 г. на Административен съд София – град.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в решението, чиято нищожност иска да се прогласи, съдът излязъл извън предмета на спора, защото „въпросът за законността на подобренията в процесния имот не е оспорван от ответниците, а само тяхната стойност“,следователно има „промяна на предмета на спора, довела до нищожност“. Счита, че неправилно е прието, че съдържанието на решението, предмет на исковата молба е „точно и ясно“, защото са били нарушени основните принципи на правораздаването съгласно АПК и са изложени мотиви, неотносими към спора. Твърди още, че съгласно служебното начало в процеса, съдът е следвало да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, което не е сторено. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се обяви нищожността на влязлото в сила решение № 6821/13.11.2019 г. по адм. д. № 4573/2019 г. на Административен съд София – град. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът-Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С. в съдебно заседание, чрез. юрк. Д.П,оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.В писмена защита от 02.02.21г. иска присъждане на разноски.

Ответникът-Областен управител на област С.,не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е основан на обективна преценка на доказателствата по делото изводът на АССГ за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за обявяване нищожност на решение № 6821/13.11.2019г. на АССГ, постановено по адм. д.№ 4573/2019г. Намира, че решението, чиято нищожност се иска, е изготвено в изискуемата от закона писмена форма, постановено е от състава, разглеждал делото в последното открито съдебно заседание и е било подписано от постановилия го съдия, съобразно нормата на чл. 172а, ал. 3, изр. първо от АПК, както и че съдържа определените с разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 от АПК реквизити. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, подадена от настоящия касатор, с доводи за нищожност на решение № 6821/13.11.2019г. на АССГ,постановено по адм. д.№ 4573/2019г. в частта на отхвърлената му жалба срещу Заповед № ДС-30-000001/05.03.2019г. на Областния управител на област С. за претендирано обезщетение на направени в отчуждените имоти подобрения по съображения, че съдът се произнесъл извън предмета на спора и правораздавателната си власт, при неизпълнение на вменените от АПК задължения за съдебния състав и при нарушаване на основните принципи на правораздаването, защото решението съдържало „недопустими за правния мир мотиви, свързани с обсъждане законността на извършваните от дружеството подобрения в имотите, които са предмет на отчуждителната процедура“.

Съдът приел, че предявения пред него иск е допустим, но неоснователен. Посочил е, че до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата или в правораздавателната власт на съда или в изразената в съдебното решение воля, каквито наведените от ищеца пороци не са.

Съдът посочил, че проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е ограничена само до валидността на съдебния акт. Подчертал, че в това производство е предвидена възможност за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища, извън регламентирания в АПК институционен контрол, и извън извънредния способ на отмяна, предвиден в глава четиринадесета от АПК. Съобразил, че съдебният акт, чиято нищожност се иска, е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав и в пределите на правораздавателната му власт. Посочил още, че същият е изготвен и в изискващата се от закона писмена форма, подписан е от съдията, постановил решението, съгласно чл. 172а, ал. 3, изр. първо от АПК, както и че включва всички реквизити и мотиви, визирани в чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

По тези съображения съдът приел, че исковата молба е неоснователна и я отхвърлил.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване нищожност, а обхвата на проверката в това производство се ограничава до валидността на съдебния акт. Това е така защото необжалваемостта на съдебното решение поражда правните последици от същото и по специално силата на пресъдено нещо. След като решението се ползва със сила на пресъдено нещо, не е възможно преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни в нито един момент да породят целените правни последици. Решението, предмет на иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е окончателно и не е възможно ново повдигане на същия правен спор, в каквато насока са доводите на ищеца. Съдът правилно е приел, че предмет на проверка в производството по иска за нищожност на съдебно решение е дали съдебният акт е постановен от законен състав, в задължителната писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и при формирана воля за правния резултат. Изводите на административния съд за валидност на съдебното решение са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция.

Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Противно на твърденията в касационната жалба съдът е установил правнорелевантните факти и въз основа на тях е формирал правилни правни изводи, че искът е неоснователен. Обоснован е изводът на съда, че по делото оспорващият не е ангажирал доказателства за установяване на твърдените в този смисъл факти. В касационната жалба се навеждат доводи, които са били изложени и пред административния съд, който правилно е посочил, че са неотносими към въпроса за валидността на решението, а касаят правилността на съдебното решение (чиято нищожност се иска ). Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона, е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение. Наведените в нея доводи са относими към съществото на правния спор, а не към въпроса за валидността на решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Недопустимо е в производство по иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК съдът да преразглежда установените фактически и правни обстоятелства с влязло в сила съдебно решение.

Така и в решение № 1530 от 30.01.2020 г. по адм. д. № 4020/2018 г., ІІІ отд. на ВАС и в решение № 11161 от 20.08.2020 г. по адм. д. № 8069/2019 г., V отд. на ВАС.

Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал всички посочени основания за нищожност на оспорения съдебен акт и правилно е приел, че няма основание такава да бъде обявена по отношение на него.

Неоснователно е възражението на касатора за произнасяне на съда извън предмета на спора и правораздавателната му власт,, с оглед чл. 96 от ППЗДС, поради което част от предмета на спора за размера на дължимото обезщетение за отчуждените части на процесните имоти е и преценката налице ли са извършени от ищеца подобрения в тези имоти, засегнати от отчуждаването, както и дали те са били законно изградени.Правилно съдът е установил, че наведените доводи не попадат в нито една от посочените хипотези за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което и правилно е приел, че искането за прогласяване на нищожност на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно и недоказано, поради което и законосъобразно го отхвърлил.

По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Искането на ответнната страна -Агенция "Пътна инфраструктура", за присъждане на разноски по делото, депозирано във ВАС след приключване на откритото съдебно заседание, не следва да бъде уважено, по аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, регламентираща, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1884/13.03.2020 г., постановено по адм. д. № 13814/2019 г. на Административен съд София – град.

О. Б. У. искането на „Фризомат“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя С.К, за разноски по делото.

О. Б. У. искането на Агенция "Пътна инфраструктура“ за разноски за защита пред ВАС.

Решението е окончателно.