Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на „С. Н“ ООД, подадена чрез адвокат И.С, против Решение № 1485/28.02.2020 г., постановено по административно дело № 4021/2019 г. по описа на Административен съд – София град.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, както и се излагат съображения за несъответствие на оспорения акт с действащия подробен устройствен план. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността, евентуално да се отмени процесното разрешение за строеж.
Касационната жалба се поддържа от адвокат Савова, която моли да бъде уважена по развитите в нея съображения, ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна – Началника на РДНСК Югозападен район се представлява от юрисконсулт Дончева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.
Главният архитект на район „Лозенец“ при Столична община не се представлява и не взема становище по спора.
И.Б чрез адвокат Андреев изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им.
По делото е постъпил писмен отговор и от „Ю. Б“ АД, в качеството на универсален правоприемник на „Б. П. Б“ АД, с който се оспорва касационната жалба по изложени в него съображения.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е Заповед № ДК-10-ЮЗР-17/08.03.2019 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, с която е отхвърлена жалба срещу и е потвърдено Разрешение за строеж № 128/19.11.2018 г., издадено от Главния архитект на Район „Лозенец“ – Столична община, за строеж : „Преустройство на тавани № 1 и № 2 в жилище на кота + 10, 70 в блок № 6“, находящ се в сграда с идентификатор 68134.905.1245.1, район „Лозенец“ – СО, по плана на гр. С., административен адрес [улица]. След анализ на събраните доказателства, в това число заключенията на приетите основна, повторна и допълнителна съдебно-технически експертизи, съдът е развил мотиви, обуславящи законосъобразност на оспорения акт на основанията по чл. 146, т. 1 – т. 4 АПК, както и е отговори на поддържаните пред него възражения на оспорващия, които се поддържат и пред настоящия съд. Възприетите от първостепенния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон.
Първият спорен въпрос е свързан с приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, съгласно която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Оспорващият твърди, че с процесният проект се отнема обща част на сградата, построена при режим на етажна собственост, каквото представлявало предверието към двата тавана, тоест нормата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ е неприложима. Вещите лица са установили, че соченото предверие обслужва само и единствено двете тавански помещения, същото е отделено посредством врата от стълбищната клетка на сградата, следователно не представлява обща част на сградата, а е обща част само за двата тавана, което е допустимо съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС. Този извод е изграден както въз основа на одобрените строителни книжа на сградата, така и с оглед фактическото му предназначение. Освен това безспорно е установено, че двата тавана, ведно с предверието към тях са собственост на лицето, в чиято полза е издадено разрешението за строеж, съгласно представения по делото нотариален акт. При така установените факти, а именно, че се касае за преустройство на самостоятелни обекти от нежилищни в жилищни, без да се отнемат общи части на сградата и при спазване на останалите изисквания, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ, без да се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, правилно административният орган и съдът са подвели случая под хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ.
Вторият спорен въпрос касае съответствие на разрешеното преустройство със градоустройствените параметри съгласно действащия подробен устройствен план. Действително, съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на § 5, т. 18 ДР ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012 г./, в разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, без значение от предназначението им. Установено по делото в тази насока е, че към момента на въвеждане на сградата в експлоатация, площта на двете тавански помещения не е била включена в разгъната застроена площ на сградата. Включването на тази площ в ЗРП и от там повишаване на Кинт е настъпило още през 2012 г. и то въз основа на посочената промяна в закона, а не в резултат на разрешеното преустройство през 2018 г., при което по никакъв начин не се увеличава обема и площта на сградата. Ето защо, доводът на оспорващият би бил основателен в хипотезата на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, но не и в настоящата, която представлява преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, без увеличаване на неговата площ и обем.
Предвид изложените мотиви, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл изрично по възражението за несъответствие на оспорения акт с целта на закона, не е съществено, с оглед естеството на самия акт и установената му материална законосъобразност. Компетентен административен орган въз основа на изричната норма на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, е разрешил преустройство на самостоятелни нежилищни обекти в жилищен такъв, при спазване на всички законови изисквания, поради което оспореният акт се явява и съответен с целта на закона.
Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на ответната страна И.Б следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 420 лева за платено адвокатско възнаграждение, което съобразено със законоустановения минимум, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Искането за присъждане на разноски, съдържащо се в отговора на „Ю. Б“ АД е неоснователно, тъй като в хода на настоящото касационно производство не са представени доказателства за реалното им извършване.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1485/28.02.2020 г., постановено по административно дело № 4021/2019 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „С. Н“ ООД, ЕИК 121903623, да заплати на И.Б от гр. С., [улица], съдебно-деловодни разноски в размер на 420 лева. Решението не подлежи на обжалване.