Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуален предствавител срещу решение № 154/09.07.2020 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 337/2019 г., с което е отменена по жалба на [Фирма 1] заповед № РД09-229 от 01.03.2019 г. на касатора, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 година са останали недопустими площи от парцели с идентификатори: 10269-35-50-1 в землището на с. В. в частта над 10, 94ха; 10269-137-20-1 в землището на с. В. в частта над 15, 10ха; 03191-93-1-1 в землището на с. Б. в частта над 30, 75ха; 03191-112-1-1 в землището на с. Б. в частта над 72, 22ха; 03191-100-1-1 в землището на с. Б. в частта над 8, 13ха; 03191-99-1-1 в землището на с. Б. в частта над 40, 45ха; 03191-101-3-1 в землището на с. Б. в частта над 5, 86ха; 04813-70-1-1 в землището на с. Б. в частта над 24, 52ха и 15518-197-6-1 в землището на с. Г. М в частта над 34, 00ха, а преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона, и е отхвърлена жалбата в останалата част. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – [Фирма 1], чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС - Кюстендил е била заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран стой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 са останали изцяло или частично следните БЗС с №№: 03191-81-4-1 в землището на Безден; 03191-86-3-1 в землището на Безден; 03191-87-1-1 в землището на Безден; ; 03191-89-1-1 в землището на Безден; 03191-91-1-1 в землището на Безден; 03191-91-2-1 в землището на Безден.; 03191-91-3-1 в землището на Безден; 03191-93-1-1 в землището на Безден; 03191-96-1-1 в землището на Безден; 03191-99-1-1 в землището на Безден; 03191-100-1-1 в землището на Безден; 03191-101-3-1 в землището на Безден; 03191-105-1-1 в землището на Безден; 03191-112-1-1 в землището на Безден; 03191-115-1-1 в землището на Безден; 03191-116-1-1 в землището на Безден; 03191-117-1-1 в землището на Безден; 03191-172-1-1 в землището на Безден; 03191-180-4-1 в землището на Безден; 04813-67-1-1 в землището на Богьовци.; 04813-70-1-1 в землището на Богьовци; 04813-147-1-1 в землището на Богьовци; 10269-137-20-1 в землището на Василовци.; 10269-137-21-1 в землището на Василовци; 10269-35-50-1 в землището на Василовци; 15518-197-6-1 в землището на Г. М; 57529-7-36-1 в землището на Понор 57529-7-37-1 в землището на Понор и 67372-7-1-3 в землището на Сливница.

Обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. По делото са събрани достатъчно доказателства, които изясняват случая от фактическа и правна страна. Освен приложената в цялост административна преписка по делото са назначени и приети две съдебно-технически експертизи – единична и тройна. След съпоставка със събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е посочил, че и двете заключения са обективни и компетентни, поради което ги е кредитирал в частта относно способа за обновяване на специализирания слой на площите допустими за подпомагане за кампания 2018 г., а заключението на тройната експертиза правилно е кредитирано от първоинстанционния съд изцяло, т. е. и в частта относно площите допустими за подпомагане, които не са одобрени с обжалваната заповед.

Въз основа на направените заключения, правилно съдът е приел, че е налице частична незаконосъобразност на оспорената заповед по отношение на неправилно дешифриране на цифрова орфофотокарта по отношение на 12 парцела от общо оспорените 29 парцела, т. е. по отношение на 12 парцела е налице неправилно дешифриране на ЦОФК, а именно: 9 от заявените парцели, при дешифрирането на ортофотокартата е установено наличие на плътно затревена площ, без ерозирали или оголени терени, скали и скални участъци, с мозаечно разположени единични дървета и храсти, която органът неправилно и в противоречие с критериите по чл. 8 от Наредба № 2/2018 г. не е включил в специализирания слой ПДП; 3 парцела при разчитането на ЦОФК е установено съществуването на захрастяване и неземеделски участъци, които преценени според критериите в Наредбата водят до изключване на части от парцелите от специализирания слой площи допустими за подпомагане.

В обжалваното съдебно решение правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е частично незаконосъобразна само по отношение на 9 от заявените парцели, а по отношение на останалите 20 парцела, оспорената заповед е материалноправно законосъобразна, а подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Настоящата инстанция при упражняване на правомощието и по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо цялостното им преповтаряне.

Предвид изложеното, касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, както следва: за първата инстанция – сумата от 1087, 83 лв./2000 лв. адвокатски хонорар след приспадане на ДДС в размер на 400 лв. + д. т. в размер на 50 лв. + 500 лв. депозит за СТЕ + 155, 20 лв. допълнително възнаграждение за СТЕ + 800 лв. възнаграждение за тройна СТЕ, които разноски се редуцират съразмерно с уважената част от жалбата, както следва: 3 505, 20 лв. : 29 = 120.87 лв. х 9 = 1087, 83 лв./ и за втората инстанция – 2 000 лв. пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските за двете инстанции е в размер на 3 087, 83 лева. Съдът констатира, че пред първата инстанция са допълнително платени 1 000 лева за тройната експертиза, но те не са отразени в списъка по чл. 80 от ГПК. Освен това, списъкът е от името на „ВЕЛЬОВИ“ЕООД, които не са страна по делото, но съдът приема, че тъй като списъкът е изготвен и представен от адв.. А по номера на делото, следва да се вземе предвид при присъждане на направените разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154/09.07.2020 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 337/2019 година.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на „ДИДИ АУТО“ ЕООД сумата от 3 087, 83 лева - разноски по делото пред двете инстанции. Решението е окончателно.