3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2673

Гр. София, 16.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 763 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СМ БГ“ ЕООД, представлявано от адв. Д. Я., срещу решение № 775 от 13.12.2023г. по в. т.д. № 557/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО-13 състав, с което е потвърдено решение № 473 от 07.04.2023г. по т. д. № 2379/2022г. на СГС, ТО, VI-4 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са обявени за относително недействителни по предявени от „Интейк“ ЕООД против „КНМ Груп“ ЕООД и „СМ БГ“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД 137 договора за прехвърляне на вземания, с които „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило на „СМ БГ“ ЕООД свои вземания за съдебни разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е инициирано въз основа на нищожен акт на арбитражния орган, както и е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Ответникът „КНМ Груп“ ЕООД представя отговор, с който излага съображения за основателност на касационната жалба.

Ответникът „ИНТЕЙК“ ЕООД оспорва касационната жалба. Прави възражение за нейната недопустимост, тъй като са предявени 137 обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД, всеки от които на стойност под 5000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Излага и съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Обжалваното въззивно решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сключени между ответниците 137 договора за прехвърляне на вземания. Предмет на всеки от предявените искове е договор за прехвърляне на вземане, като цената на всеки иск, определена съобразно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, е под 5000 лева. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК поставя праг за допустимост на касационно обжалване за решенията по въззивни дела с цена на иска 5 000 лв. – за граждански дела, и 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на изчерпателно изброените съобразно предметен критерий дела. Поради това, независимо дали настоящото дело има характера на търговско, с оглед цената на всеки от исковете и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може да обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В допълнение следва да се посочи, че ищецът черпи процесуалната си легитимация от качеството си на кредитор с неудовлетворено вземане срещу „КНБ Груп“ ЕООД по спогодба-анекс към 198 договора за продажба на вземания. Съгласно чл.286, ал.1 ТЗ сделката е търговска, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, като според ал.3 при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В случая е налице двустранна търговска сделка, като и двете страни са търговци по правноорганизационна форма. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД има обезпечителен характер. В своята практика ВКС приема, че легитимацията на ищеца като кредитор по търговска сделка, изпълнението на която е обезпечено с иска по чл. 135 ЗЗД, обуславя търговски характер на делото (определение № 28 от 19.01.2012г. по т. д. № 12/2012г. на ВКС, I т. о., определение № 355 от 08.05.2014г. по т. д. № 18/2014г. на ВКС, I т. о., определение № 4/2017 г. по ч. т. д. № 2383/20216 г. на ВКС, II т. о., определение № 22 от 16.01.2020г. по ч. т.д. № 3015/2019г. н ВКС, I т. о.). В настоящия случай е налице въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителни сделки, извършени от търговци, като ищецът също така черпи процесуалната си легитимация от качеството си на кредитор по търговска сделка, което обуславя и търговския характер на настоящото дело.

По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „СМ БГ“ ЕООД, представлявано от адв. Д. Я., касационна жалба срещу решение № 775 от 13.12.2023г. по в. т.д. № 557/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО-13 състав.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: