Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. М. и Б. М. М. и двете от [населено място], срещу решение №21 от 10.01.2014г. по гр. д.2412/13г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – Д. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си-адв. Л.Г. са заявили, че постановеното решение „ в потвърдителната си част” било в отклонение от практиката на ВКС, което довело до „ неправилно приложение на чл. 52, ал. 2 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.” Развито е разбирането на страната, че въззивният съд е допуснал отклонение от приетото в т. 7 ПП ВС №17/63, поради приетият от него по-голям принос на пострадалия водач, който според страната бил извършил само едно нарушение – частично навлизане в лентата за насрещно движение.Касаторите подробно са сравнявали нарушенията на двамата водачи, участници в ПТП, за да обосноват разбирането си за неправилност на решението, така квалифицирано и от тях, с оглед изричното отбелязване, че „неправилният краен извод” се дължи на „ неправилно установените конкретни факти”. Като „допълнително касационно основание” е посочено – „ противоречива практика на съдилищата”. Това разбиране е подкрепено с изложеното, че по гр. д. №297/13г. / съд не е посочен, но доколкото решение по такова дело е било приложено, то същото може да бъде индивидуализирано/ бил приет принос на пострадалия - 30%, а не 60%, както било по разглеждания спор. Касаторите са развили и оплаквания за неправилност на решението по отношение приложението на чл. 52 ГПК, свързани с размера на присъдените обезщетения, като са направили довод, че като не бил обсъдил доказателствата по делото, досежно съпричиняването, съдът присъдил занижени обезщетения, което било „ противоречиво решаван въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ГПК”. Развити са общи съображения, че е налице противоречие с ППВС №4/68 и ППВС №17/63. Извън срока по чл. 283 ГПК страната е подала допълнително изложение, което не съдържа различни от изложените доводи, а към него са приложени решенията цитирани по –горе съобразно указанията на администриращия съд.

Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.

С оглед така установената дефинитивност, общо

поставените въпроси, относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, както и конкретно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не налага извод за противоречиво приложение на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това

,

както и страната е отбелязала, определяйки съдебната практика като задължителна, съобразно цитираното от нея

постановление на пленума на ВС по чл. 51 ЗЗД / ППВС №17/63/

,

общото изискване за приложението на нормата е наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. В случая съдът е мотивирал наличието на съпричиняване с конкретни множество нарушения на правилата за движение от пострадалия

,

изразено чрез неговите действия

–

управление на автомобила след употреба на алкохол – при концентрация в кръвта 2.3 промила т. е. при алкохолно опиянение, липса на усилия за предотвратяване на ПТП, неадекватност на пътя изразена в „ лъкатушене” по пътното платно и навлизане в насрещната лента за движение, като тези действия са съпоставени с действията и нарушението осъществено от водача на насрещно движещия се автомобил.

Т.е. съдът е разгледал установите факти в съответствие с разясненията дадени с ППВС 17/63. Правилността на тези изводи, подробно интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или всички доводи за недоказаност на тези факти, както и оплакването

,

свързано с неправилност на изводите на съда в тази връзка не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване

.

Страната не обосновава и противоречие с посоченото и приложено от нея решение на САС, с което е било определено обезщетение на майката на настоящите ищци и съпруга на пострадалия. Изводът

,

че определения по-нисък процент съпричиняване води до противоречие при приложението на чл. 51 ЗЗД е неправилен. Извън това, че по различните дела доказването може да бъде различно, в случая и с решение по т. д. №297/13г. съставът на САС изрично е приел, че счита приноса на пострадалия

,

с оглед фактите по делото за по-голям от определения от първостепенния съд размер

- 30%,

като е мотивирал подробно изводите си за неправилност на така приетото, но същият е посочил и това

,

че действа при ограничен въззив

,

доколкото противната страна не е подала жалба и решението в тази част не може да бъде променено по реда на инстанционния контрол. Така че

,

в случая и правните изводи съвпадат, т. е. не може да бъде обосновано соченото противоречие, дори и да бъде изведен правен въпрос

,

какъвто страната не е поставила.

Критериите за приложението на чл. 52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това доводите, с които е сочено противоречие с тази задължителна практика, както и квалификацията им от касаторите като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, а такива по чл. 281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.

Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №21 от 10.01.2014г. по гр. д.2412/13г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: