№ 4985

гр. София, 01.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1392/2024г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. В. чрез адв. А. против решение № 16 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 795/2022 г. на Окръжен съд – С. З.

Ответникът по жалба Р. Л. Л. не е взел становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 115 от 06.10.2023 г. по гр. д. № 251/2023 г. на Районен съд - Раднево в частта, с която С. В. В. е осъден да заплати на Р. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 287 ЗЗД сумата от 14269. 84 лева, представляваща платена сума по развален на основание чл. 87 ЗЗД договор за поръчка за закупуване на движима вещ - майнер „Innosilikon A11 Pro Eth 2000 mh“, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2023 г. до изплащането й и в полза на ищеца са присъдени разноски. В частта, в която искът за връщане на същата сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради развален продажбен договор, е отхвърлен първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е бил сключен (в устна форма) договор за поръчка, по силата на който ищецът възложил на ответника да закупи и да му предаде конкретна движима вещ, майнер – „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“ (за добиване на криптовалута), чиято цена не е спорна. В изпълнение на поръчката ответникът е поискал от ищеца, а последният му е заплатил цената на вещта (доставена от трето лице – продавач) на две вноски – първо за сумата от 11160 лева, а втори път – за сумата от 3136. 84 лева - за мито и акциз. При анализ на събраните гласни доказателства е прието, че процесната стока е била в разопакован кашон, тъй като ответникът е преглеждал стоките, които е поръчвал и получавал, и е била получена от ищеца. Вещта не е имала външни белези, които да я отличават с конкретни параметри, за да е видно била ли е или не съответна на поръчаната „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“. Установено е, че на кутията не било изписано лого на устройството, имало само знак А1, с изписан сериен номер на машината, както и че опитите на ищеца, а в последствие и на негов приятел (св. Д.) да го включат и регистрират в сайт за криптовалути етериум и за криптовалута биткойн били безуспешни. Развити са доводи, че липсата на означение на търговска марка, лого и други на кутията на майнера възпрепятствало узнаване от поръчващия какво устройство (майнер) са му доставили и съответства ли то на поръчаното. При извършена проверка било установено от поръчващия, че машината, която му била доставена в изпълнение на договора била „AISEN A1 PRO/BTC/“, а не поръчаната „INNOSILICON A11 PRO ETH 2000MH“ и тя драстично се отличавала от последната. Изложено е становище, че тези майнер-и имат различен предмет - добиват различни криптовалути, а с оглед динамичният пазар на криптовалутите (подобен на финансовия пазар с драстични ръстове и спадове, съответно с голям риск за едни и по-нисък риск за други криптовалути) не може да се приеме и наложи на ищеца да приеме майнер за различна криптовалута от желаната от него. Направен е извод, че е налице неизпълнение на поръчката съобразно поръчаното от ищеца, който е развалил договора чрез отправеното до ответника едностранно волеизявление, връчено му в хода на настоящия процес и този факт е зачетен съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Втората съдебна инстанция е заключила, че с разваляне на договора за поръчка е настъпило отпадане с обратна сила на правната връзка и всяка от страните следва да върне на другата полученото по съглашението, в т. ч. преведените от ищеца на ответника двукратно суми в общ размер на 14 269. 84 лв. Така предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 287 ЗЗД – за връщане на сума, платена в изпълнение на развален договор за поръчка, е намерен за основателен и доказан в претендирания размер от 14269. 84 лв., която сума е присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.04.2023 г. до изплащането й.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд като инстанция по същество на спора да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет факти, твърдения, доводи и възражения на страните. Сочи, че въпросът е обуславящ изхода по делото и е разрешен в обжалваното решение в отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителна такава, изразена в постановките по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 126/07.07.2015г. по гр. д. № 7150/2014г. на ВКС, I г. о., решение № 155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение № 34/08.06.2022 г. по гр. д. № 2447/2021 г. на ВКС, II г. о.

Настоящият състав на ВКС, III г. о. счита, че е налице поддържаното основание за допускане на обжалването по повдигнатия правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявения евентуален иск, доколкото във въззивното решение липсва произнасяне по доводите в жалбата на ответника за естеството на създалата се между страните правна връзка по договор за поръчка, което рефлектира върху възможността съглашението да бъде развалено с едностранно изявление на доверителя и да настъпят присъщите за развалянето последици. Касационният контрол ще следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, опредметена с ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, чиито постановки по т. 19 са запазили действието си и при действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), както и с решенията на ВКС, посочени по – горе, които страната сочи и прилага.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 795/2022 г. на Окръжен съд – С. З.

УКАЗВА на жалбоподателя С. В. В. да внесе държавна такса в размер на сумата от 286 (двеста осемдесет и шест) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи копие от платежния документ в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.