3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5093

гр.София, 07.11.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :И. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 1407/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на страните по гр. д.№ 7114 по описа на СГС, І ви брачен състав за 2022г. срещу постановеното по делото решение № 3907/14.07.2023г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака ; относно издръжката на детето Т. за разликата над 300 до 500 лева и началният й момент, и относно ползването на семейното жилище, и е осъдена Р. В. М. да заплаща, на основание чл. 57 СК, на С. В. В. месечен наем от 750 лева за ползването на семейното жилище.

Ищцата Р. В. М. обжалва решението в частта по чл. 57 СК, като твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е определил дължимия наем, без да събере доказателства, служебно, позовавайки се в решението си на справка в интернет страница и така е лишил страните от възможност да оспорят наемната цена. В контекста на тези оплаквания се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпросът дали е допустимо съдът да основе решението си на служебно събрана информация, която не е предоставена на страните и която страните не са могли в нито един момент да оспорят.

Ответникът С. В. В. обжалва решението в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и в частта по определения наем за ползване на семейното жилище от ищцата. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя няколко въпроса, които съобразно правомощията си по ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав обобщава и систематизира като такъв за възможността въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи сам, без да има специални знания и опит, наемна стойност на семейното жилище.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба на ответника е процесуално недопустима в частта срещу приетото за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, предл.2-ро и 3-то ГПК (редакция ДВ бр.8/2017г.).

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта относно наемната цена за ползване от ищцата на семейното жилище, ВКС съобрази следното:

По отношение на ползването на семейното жилище въззивният съд е приел следното: Семейното жилище на страните е собственост на ответника. И двамата съпрузи имат жилищна нужда и семейното жилище не може да се ползва поотделно от тях, съгласно изслушана в първоинстанционното производство СТЕ. Интересите на ненавършилото пълнолетие дете от брака – Т. С. В. , налагат семейното жилище да се ползва ищцата, на която е представено упражняването на родителските права по отношение на това дете. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно. Направеното за първи път във въззивното производство искане от ответника да му се заплаща от ищцата месечен наем за ползването на семейното жилище, е процесуално допустимо, а разгледано по същество – основателно за една втора от средния пазарен месечен наем за имота, който след служебна справка в интернет на www.imot.bg съдът е определил на 1500 лв. или по 750 лв. на месец.

Предвид така приетото от въззивната инстанция, поставените от страните в изложенията им въпроси са обуславящи приетото с обжалваното решение за размера на наемната цена. Налице е и допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, предвид даденото в постановено по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение № 109 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2014 г., III г. о., ГК, съгласно което, когато в рамките на произнасяне по мерките относно ползването на семейното жилище, наемната стойност на същото следва да се определи за първи път от въззивния съд, за което той не разполага със специални знания и опит, съдът не може да я определи без да ползва заключение на вещи лица - независими експерти, и без предварително да постави на обсъждане този въпрос предвид необходимостта от изясняването му с помощта на специални знания.

Обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка правилността му, предвид цитираното разрешение на съдебната практика. Всеки от касаторите дължи държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер от по 25 лева ( така т.21 от ТР № 6/2012г. от 6.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. В. В. срещу въззивно решение № 3907/14.07.2023г. по гр. д.№ 7114/22 по описа на СГС, І ви брачен състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака И ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 3907/14.07.2023г. по гр. д.№ 7114/22 по описа на СГС, І ви брачен състав в останалата обжалвана част – по чл. 57 СК.

ДАВА едноседмичен срок на всеки от касаторите да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25 лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО да се докладва след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.

В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: