О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22

гр. София, 13.01.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т. д. № 2980 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] и М. Х. М., срещу решение №52 от 20.05.2013г. по в. гр. д. №112/2013г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №27 от 28.02.2013г. по т. д. № 484/2012г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че [фирма], [населено място], и М. Х. М., дължат солидарно на Х. М. Х. сумата от 77500 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2012г. до окончателното изплащане на дължимата сума, по запис на заповед, издаден на 22.06.2010г. в [населено място], за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. № 1273/2012г. на Бургаски районен съд, както и сумата 7050 лева – направени по заповедното производство разноски.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на решаващите правни изводи на съда. Поддържат, че въззивният съд е приложил неправилно процесуалните правила относно тежестта на доказване. Считат, че кредиторът по записа на заповед, а не длъжникът, носи доказателствена тежест за установяване на каузалното правоотношение, когато длъжникът се позовава на съществуването му и е изложил възражения и конкретни факти срещу...