О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3020София, 20.11.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 782/2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против решение № 15 от 09.01.2024 г. по в. т. д. № 512/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 427 от 31.03.2023 г. по т. д. № 1669/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от агенцията-касатор срещу „А. Т. ООД (в несъстоятелност), [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че приети в производството по несъстоятелност на посоченото търговско дружество публични вземания в общ размер на 361 901.59 лв. подлежат на удовлетворяване с поредност чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесните вземания не следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита, че волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от реализация на имущество, върху което са наложени обезпечителните мерки. Изразява разбирането, че доколкото разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е императивна, тя не подлежи на корективно тълкуване и че въведената с нея привилегия цели защита на държавния интерес при гарантиране удовлетворяването на публичните вземания, тъй като в нормалния търговски оборот търговецът не учредява доброволни обезпечения – залог и ипотека – в полза на държавата като кредитор, както обезпечава задълженията си към останалите кредитори, които без предоставяне на обезпечение не биха кредитирали неговата дейност. В касационната жалба е оспорен и изводът на решаващия състав, че процесните публични вземания не могат да се ползват от привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като запорите върху тях са били вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Като значим за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е „от значение за точното прилагане на закона“, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ; Следва ли такъв кредитор да се ползва изобщо от привилегия в производството по несъстоятелност, респективно подлежат ли на привилегировано удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ тези вземания“.

Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, аргументирана с твърдението, че съдът неправилно е приел, че запорите са вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Ответникът по касация – „А. Т. ООД (в несъстоятелност), [населено място] и синдикът на дружеството – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: С решение от 13.04.2022 г. по т. д. № 1407/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на „Алфакомерс трейдинг“ ООД; В хода на производството е обявен списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания, в който са включени и предявени от НАП публични вземания в общ размер на 361 901.59 лв., от които главници в размер на 271 863.68 лв. и лихви, начислени до 27.04.2022 г. в размер на 90 037.91 лв., които вземания са обезпечени със запори, наложени с шест броя постановления за налагане на обезпечителни мерки от 18.06.2018 г., 21.02.2018 г., 07.09.2018 г., 23.10.2020 г., 15.01.2021 г. и 13.10.2021 г.; Вземанията са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.; Подаденото от НАП възражение срещу определената в списъка поредност на удовлетворяване е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 09.08.2022 г. по т. д. № 1407/2021г.

Като спорен въззивният съд е преценил единствено въпросът – при наличието на постановление, издадено от публичния изпълнител преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и вписване на запора в ЦРОЗ след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, какъв е характерът на вземането и следва ли да се ползва с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като вписването в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав.

При прилагане на корективно тълкуване на посочената разпоредба, решаващият съдебен състав е застъпил становището, че вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. Посочил е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество (чл. 12, ал. 2 и 30, ал. 1 ЗОЗ), като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен и следователно вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При тълкуването на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е отчел, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор в случай, че то не е вписано от него преди това.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, въззивният съд е приел, че привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност. И тъй като в случая датите на вписване в ЦРОЗ на процесните запори, наложени по реда на ДОПК, следват датата на откриване на производство по несъстоятелност на ответника, е счел, че за НАП не съществува привилегията, предвидена в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Безспорно, поставените от касатора въпроси са обуславящи за изхода на конкретното дело, тъй като с оглед решаването им претенцията е преценена за неоснователна.

Не може обаче да се счете за осъществено единственото поддържано по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Преди всичко, следва да се отбележи, че това основание е ненадлежно заявено. Съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С твърдението, че въпросите „са от значение за точното прилагане на закона“, касаторът е релевирал само част от основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което, само по себе си, е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване.

Отделно от това, посоченото основание не е налице предвид формираната след депозиране на касационната жалба практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т. д. № 1602/2022г. на II т. о. и решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1729/2022 г. на ВКС, I т. о. В същата е даден категоричен отговор на релевантния за спора въпрос, съгласно който: Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора“.

С оглед наличието на посочената практика (която настоящият състав споделя изцяло) и предвид съответствието на въззивното решение с нея, следва да се счете, че не е налице основание за допускането му до касационно обжалване – нито на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е мотивирано с оплакване за неправилна преценка на фактите и доказателствата във връзка с датите на вписване на процесните запори в ЦРОЗ, което обаче не покрива изведените в практиката критерии за „очевидност“.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 15 от 09.01.2024 г. по в. т. д. № 512/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: