Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД“Армеец“АД против Решение № 19 от 20.01.2022г. по в. т.д. № 300/21г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № Р-82 от 01.07.2021г. на Окръжен съд-В. Т, постановено по т. д.№ 162/2019г., в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. да заплати на А. И. Х. сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сестра й А.

И. И., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 02.09.2015г., до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът излага съображения за необоснованост на направения от въззивния съд извод, че ищцата има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, поради недоказаност на трайна и дълбока връзка с починалата и на изключителност в търпените болки и страдания, съгласно ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Като допълнителен довод за неправилност на приетото в обжалваното решение, че ищцата е материално легитимирана да търси обезщетение от смъртта на сестра си, касаторът се позовава на факта, че инцидентът е настъпил преди приемане на цитираното тълкувателно решение, с което се разширява кръгът на правоимащите. При условията на евентуалност, в случай, че не се отмени изцяло обжалваното решение, касаторът излага доводи, че въззивният акт не е съобразен с установения в § 96, ал. 1 ПЗР към ЗИДКЗ максимален лимит от 5 000 лв. на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на лицата, легитимирани да получат такова обезщетение за вреди от смъртта на техен родственик, извън кръга, посочен в ППВС №4/1961г. и ППВС№5/1969г.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

2.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 439а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм., респективно чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

3. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм., респективно чл. 432 КЗ, лице по чл. 439а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2 от 30.11. 1984г., извършена с т. 2 на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.?

5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуването между страните правоотношение, които са породили правните си последици, преди постановяване на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС №2 от 30.11.1984г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?

6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018г.?

7. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.?

Допълнителният селективен критерий по първите три въпроса е обоснован с противоречие на атакуваното решение със задължителните постановки на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. №1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по останалите четвърти, пети, шести и седми въпроси, по които липсвала практика на ВКС, твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответницата по касационната жалба А. И. Х. в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, е оспорила предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е навела доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът е уважен за сумата от 55 000 лв., по спорния въпрос за материалната легитимация на ищцата да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, след обсъждане показанията на свидетелите В.Х съпруг на ищцата, и Н. Д.-Гамба, въззивният съд е приел, че ищцата и сестра й А. И. са били в много близки отношения. Живеели са заедно до 2008г., а след това, въпреки създадените семейства, са продължили да се подпомагат взаимно и да поддържат връзка, която била особена, основана на всекидневно общуване, на общи планове, на споделяне, на оказвана помощ в трудни моменти / от ищцата след спонтанен аборт на сестра й А./, на оказвана помощ в отглеждане на децата им / първо А. подпомагала сестра си при отглеждане на първото й дете, а след това ищцата подпомагала сестра си при отглеждане на детето й/. След смъртта на сестра си, ищцата продължава грижите за нейното дете, като е поела отглеждането му в своето семейство. Установените създадена силна и трайна взаимна близост, емоционална привързаност и подкрепа между сестрите приживе, преценена от въззивния съд като изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и силната травма, причинена на ищцата от смъртта на по-малката й сестра, причинила й сериозни и изключителни по интензитет и продължителност страдания, съставът на апелативния съд е приел като релевантни факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, с което е обоснован изводът за установеност на материалната легитимация на ищцата по предявения иск и основателност на заявената претенции. По отношение размера на застрахователното обезщетение и поддържаното от застрахователното дружество възражение относно приложението на установения в § 96, ал. 1 ПЗР към ЗИДКЗ максимален лимит от 5 000 лв., решаващият съд подробно е аргументирал становище, че сочената разпоредба е норма от сега действащия КЗ, в сила от 1.01.2016г., с неговите изменения и допълнения - § 95, §96 и чл. 493а, и е неприложима по отношение на претенцията за застрахователно обезщетение, основана на застрахователен договор, сключен преди влизане в сила на новия КЗ, каквато е настоящата претенция, тъй като не притежава обратно действие. В допълнение, споделени са съображенията на първостепенния съд за неприложимост на същата, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 1 пар. 2 от Втора директива 84/5, респ. на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/1038ЕО, към които мотиви въззивнният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК.

За правилно досежно размера на присъдените обезщетения е намерено обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд, при отчитане възрастта на починалата – 28 години, в разцвета на силите си, в съжителство с бащата на тригодишното й дете; внезапността и начина на настъпване на смъртта й – в катастрофирал и запалил се лек автомобил, като смъртта е настъпила вследствие на кръвоизлив от разкъсване на дясното предсърдие, а към момента на пожара А. И. е била жива и овъгляването на трупа е послесмъртно; доказаните изключително близки отношения между двете сестри; продължителността и характера на претърпените страдания, значителни по интензитет и продължителни във времето, като след смъртта на сестра си, ищцата се затворила в себе си, продължително време отказвала да се среща с приятели, а непосредствено след случилото се непрекъснато плачела; след това в период от около две седмици не реагирала, непрекъснато се връщала към случилото се; ежедневният контакт с детето на починалата й сестра /ищцата и съпругът й отглеждат детето след катастрофата, при която са загинали и двамата му родители/, непрекъснато й напомнял за липсващата й сестра; възрастта на ищцата към момента на загубата на сестра й – 32 годишна. Съобразени са и обективни факти и обстоятелства, като икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индиви - дуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда.

Поставените от касатора първи, втори и трети въпроси, макар непрецизната им формулировка, обобщени като общ въпрос, са за критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г. кръг. Този въпрос е значим за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. На същия е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на привързаност и емоционална близост между ищцата и по-малката й сестра А. И., загинала при процесното ПТП, надхвърлящи обичайните, включително и на по-интензивни болки и страдания на ищцата по повод смъртта й. Приел е, че независимо, че всяка от сестрите след 2008г. е заживяла в собствено семейство, са продължили да се подпомагат взаимно и да поддържат трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща по обем и интензитет обичайната такава за този вид отношения между родственици. Обстоятелството, че след пътния инцидент, ищцата и съпругът й са поели изцяло грижите за детето на починалата, което е загубило и двамата си родители, е преценено от въззивния съд като допълнителна психическа травма за ищцата, поради непрекъснатото й напомняне за липсващата сестра. При тези констатации изводите на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69г. се явяват в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва осъществяването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по четвърти, пети, шести и седми въпроси, които, макар и формулирани отделно, са идентични по своето съдържание, и са относими към въпроса за приложимостта на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, в случаите когато смъртта на техния близък е настъпила преди постановяването на цитираното ТР. Въпросът за действието във времето на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС и по-конкретно дали е приложимо спрямо посочените в него правоимащи, в случай, че юридическият факт, от който търпят неимуществени вреди, е настъпил преди 21.06.2018г., не е бил въведен в спора и не е обсъждан от въззивната инстанция. Правен проблем, който за пръв път се поставя в касационната жалба не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Освен това, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или неточни законови разпоредби, или от промяна или осъвременяване на съществуваща практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения. В изложението не се сочи законова разпоредба, нуждаеща се от тълкуване по горепосочените причини. В този смисъл, след като е приложил чл. 52 от ЗЗД, съгласно разясненията в ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд не се е отклонил от трайната и задължителна практика на ВКС.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Искането на ответната по касационната жалба страна за присъждане на разноски е неоснователно, поради непредставяне на доказателства за извършени такива за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 19 от 20.01.2022г. по в. т.д. № 300/21г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.