Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М., чрез адв. Д. М., срещу въззивно решение № 455 от 04.11.2021 г. по в. гр. д. № 1189/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено изцяло решение № 260043/19.05.2021 г. по гр. д. № 566/2020 г. на Районен съд – Средец и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че М. И. М. дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД сумата от 7572, 26 лв. – главница за допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установена неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за периода от 30.10.2019 г. до 28.10.2020 г. за клиентски № *, както и сумата от 349, 16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 7572, 26 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 30.04.2020 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2020 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед № 260017 от 14.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 471/2020 г. по описа на РС – Средец.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли да се приложи материалноправната норма на чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИККЕ, касаеща преизчисляване на потребена ел. енергия във всеки случай, при който е налице процент грешно изчислена ел. енергия, независимо от причините за това?“ – сочи се противоречие с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2014 г. на ВКС, II т. о.; 2/ „Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му?“ – позовава се на решение № 8136 от 29.11.2019 г. по в. гр. д. № 16725/2018 г. на СГС и решение № 81 от 05.03.2019 г. по в. гр. д. № 875/2018 г. на ОС – В. Т; 3/ „Следва ли въззивният съд да извърши всеобхватна и пълна проверка и оценка на събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд?“ – сочи противоречие с решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т. о. на ВКС.

Ответната страна по делото „Електроразпределение Юг“ АД, чрез юрк. К. А., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил като безспорно по делото, че ответникът /настоящ касатор/ има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и е краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ - за присъединен към електроразпределителната мрежа имот - апартамент, за който е открита партида на ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар. 1, т. 41а от ДР на ЗЕ при ищцовото дружество със съответния абонатен номер. Посочил е още като безспорно, че на 28.01.2020 г. е извършена проверка от служители на ищеца, за което е съставен протокол по смисъла на чл. 49 от ПИКЕЕ, като констатациите в него са потвърдени от ангажираните по делото свидетелски показания и от експертизата на БИМ. Установено е, че извършеното вмешателство върху електромера, датиращо от 01.07.2019 г. е довело до отчитане с -98% по-малко на потребеното в имота количество ел. енергия. При тези съображения, въззивната инстанция е приела, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, в резултат на което електромерът е отчитал по-малко от консумираната електроенергия.

Съдът е констатирал още, че проверката е извършена на 28.01.2020 г. по време на действие на новите ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г./, издадени от председателя на КЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. Посочил е, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ предвиждат, че с приемането на ПИКЕЕ /2019г./ е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Установил е също така, че за да се породи това материално субективно право на преизчисляване на количеството електрическа енергия не е необходимо да се доказва, че неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно поведение на самия клиент, респ. лицето, което е в договорно правоотношение с енергийното предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа. То може да се дължи и на виновно поведение на друго лице. Във връзка с горното съдът е установил, че за ангажиране на отговорността на потребителя - ползвател за заплащане на начислените суми по корекционната сметка не е необходимо неправомерно въздействие непременно да се изхожда от него, тъй като липсва такова нормативно изискване, в т. ч. и съгласно текстовете на ПИКЕЕ. Поради това е приел, че без правно значение в случая при констатираното неправомерно вмешателство е обстоятелството дали ответникът е имал достъп до електромера, респ. кой е извършил вмешателството, тъй като отговорността му за заплащане на неправилно измерената ел. енергия е обективна и безвиновна. В тази връзка е отбелязал, че съдебната практика приема, че въведената с ПИКЕЕ възможност за коригиране на сметката при неточно измерване и отчитане на доставената ел. енергия, почива на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Въззивният съд е установил още, че обстоятелството, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия, като въпреки специфичния предмет на договора /доставка на електроенергия/ това обстоятелство не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение и не води до неравноправност, в противоречие с приетото от районния съд.

При тези съображения, въззивният съд е стигнал до извода, че в процесния случай поради установено по безспорен начин от доказателствата по делото, които са еднозначни и непротиворечиви, че в имота е било налице доставено, но неотчетено в цялост количество ел. енергия, именно поради неправомерна външна намеса, следва, че е възникнало соченото от ищцовото дружество право на основание на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ да преизчисли задълженията на ответника чрез коригирането на количеството ел. енергия с установената от метрологичната експертиза грешка, която след остойностяване съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ следва да бъде заплатена от ответника. В тази връзка съдът е намерил за основателно възражението, че неправилно районният съд е приел, че преизчисляването следва да се извърши съгласно правилата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, касаещи случаите на вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което липсват данни за процента неизмерено количество ел. енергия, което е различно от заявеното от ищеца и установено по делото основание за корекция - чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, тъй като се касае за установен процент на грешка, т. е. установен е процентът ел. енергия, която остава неотчетена.

По така изложените съображения въззивният състав е намерил, че електроразпределителното дружество-ищец е доказало наличието на твърдяното действие – неправомерна намеса върху процесния електромер, което има за резултат отчитане на по-малки количества от доставената и потребена електрическа енергия в имота. Приел е, че установеното неправомерно въздействие, независимо от липсата на данни от кого е осъществено води до ангажиране на обективната отговорност на ответника за заплащане на коригирната при условията на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ електрическата енергия за исковия период, дължима на договорно основание.

Що се касае до размера на допълнително начисленото количество ел. енергия въззивната инстанция е намерила, че неправилно районният съд е приел, че искът е недоказан, поради липса на данни за механизма на преизчисляване, който неправилно е приел, че се основава на неприложимата в случая норма на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Въззивният съд е установил също така, че с оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него не е измерена цялата доставена енергия. Констатирал е, че видно от приложената справка за корекцията, ищцовото дружество е посочило начина за извършеното преизчисляване, като в основното си заключение вещото лице изрично е посочило, че методиката по чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, приложима в случая е спазена. Съдът е посочил още, че в основното си заключение вещото лице е изчислило, че така начисленото допълнително количество ел. енергия за отчетния период е по 17.7 квт/час, а електрометър, който е с обхват по напрежение 230 V и обхват по ток 80 А теоретично е възможно да „издържи“ такова постоянно ежечасно натоварване на ел. системата, тъй като максимално възможната консумация е 18.4 kвт/ч. В допълнителното си заключение обаче вещото лице е посочило, че при оглед в имота към 12.03.2021г., т. е. за последващ отчетния период момент е констатирало в имота наличен кабел от 6 кв. мм., подходящ за максимален ток 46А и мощност на наличните ел. уреди от 10.1 квт, поради което е дало заключение, че при състоянието на наличните към момента на оглед електроуреди не е възможно ел. консумацията в имота да достигне до начислените от ищеца 17.7 квт/час, тъй като тези ел. уреди могат да достигнат до максимална мощност около 7 квт/час. Наред с това вещото лице е посочило, че главният предпазител във външното табло позволява максимални натоварване от 12 квт. Дадените констатации в допълнителното заключение според въззивната инстанция неправилно са възприети от районния съд като основание за отхвърляне на иска, поради недоказаност на претенцията. Съдът е отбелязал, че установеното от вещото лице касае съществуващото положение в имота към по-късен от датата на проверката момент, а по делото липсват категорични данни дали това последващо положение е съществувало, както към датата на проверката, така и през отчетния период. Затова въззивната инстанция е счела, че констатациите на вещото лице по допълнителното заключение не могат да разколебаят и опровергаят констатациите, дадени в основното заключение, че начисленото допълнително количество ел. енергия за отчетния период може да бъде изразходено, респ. понесено от ел. системата с оглед максимално възможната й консумация. Поради горното въззивният съд е приел, че от данните по делото, в т. ч. и първоначалното експертно заключение се установява, че ищцовото дружество е спазило методиката по чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ досежно определяне на подлежащото на доплащане от ответника допълнително количество ел. енергия, като същата е правилно остойностена съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ по посочената в същата справка на ищеца цени на КЕВР от 0.097292 лв. на един киловатчас, което налага извода за доказаност на претенцията освен по основание, но и по заявения с исковата молба размер от 7572.26 лв., в който размер искът е уважен.

Поради основателността на главния иск, уважена е и акцесорната претенция за законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Относно претенцията за мораторна лихва в размер на 349.16 лв., съдът е посочил, че падежът на задължението по корекционната фактура, издадена от ищеца е 29.04.2020 г., което означава, че след изтичането му ответникът е изпаднал в забава. Поради това е счел, че искът за мораторна лихва е доказан по своето основание, като досежно неговия размер след служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът е намерил, че дължимата мораторна лихва върху главницата възлиза в предявения размер от 349, 16 лв.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният състав е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

По отношение на първия въпрос, формулиран от касатора в изложението, относно това дали приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, настоящият състав намира, че същият е зададен теоретично, а не в контекста на правните разрешения на въззивния съд, и чрез него жалбоподателят се домогва да докаже твърденията си за липса на виновно поведение от негова страна и съответно недължимост на процесните суми. Същевременно въпросът е и фактически и отговорът му е предпоставен от преценка на установените в процеса релевантни факти, която не може да бъде извършена в настоящата фаза на производството. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване във връзка с този въпрос.

Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от касатора практика е неотносима в процесния случай, тъй като касае казуси, обхванати от действието на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.

Относно втория формулиран правен въпрос, настоящият състав счита, че също липсват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не се установява поддържаното допълнително основание по чл. 280 т. 1 ГПК. Цитираната от касатора практика, с която се сочи наличието на противоречие, не е постановена от касационната инстанция. На следващо място, трайно и непротиворечиво ВКС в своята многобройна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, е разяснявал, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Въззивният съд не е действал в противоречие с тази практика.

Според приетото в решение № 144 от 12.3.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1251/20 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 120 от 26.1.2021 г. по гр. дело № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 124 от 18.6.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 67/21 г. на ІV ГО, решение № 30/21 на ІV ГО, решение № 53/21 на ІІІ ГО и др., в каквато насока е разбирането и на настоящия състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г. о., по гр. д. № 1096/2020 г.). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел. енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т. е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а е парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/. В този смисъл е решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/20 г. на ІV г. о. на ВКС. При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил с така установената практика на ВКС.

По отношение на третия наведен от касатора въпрос, настоящият състав счита, че също не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Чрез така формулирания въпрос относно задължението на въззивния съд да извърши всеобхватна и пълна проверка на събраните по делото доказателства, касаторът развива доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението, оплакване за необоснованост и неправилност на решението поради това, че преценката на въззивния съд досежно допълнителното заключение е изцяло неправилна. По съществото си тези доводи са касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК и като такива са относими към и подлежат на преценка във втората фаза на касационното производството, но не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. При отсъствие на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наведените допълнителни такива от касатора. В случая касаторът не посочва конкретно какво е останало необсъдено, а навежда фактически твърдения, с които оспорва изводите на съда. Въпросът доколко изводите на въззивния съд са пълни, обосновани и правилни е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК. Както беше изложено по-горе проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна е поискала своевременно, но не е удостоверила надлежно извършването на такива за настоящото производство. В полза на ответната страна следва да бъде присъдена единствено сумата от 100лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 455 от 04.11.2021 г. по в. гр. д. № 1189/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: