Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Патентно ведомство на Р. Б (ПВ на РБ), чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Г.Т, срещу Решение № 24 от 10.06.2020 г., постановено по адм. д. № 174 по описа на Административен съд – Русе (АС – Русе) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение ПВ на РБ е осъдена да заплати на „Мирела 5 и 5“ ЕООД, с ЕИК 117690514 обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на сумата от 1000, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 138 от 30.10.2018 г., издадено от председателя на ПВ на РБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ПВ на РБ е осъдена да заплати на „Мирела 5 и 5“ ЕООД и сума в размер на 325, 00 лв. за разноски за производството.

В касационната жалба на ПВ на РБ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че мотивите на съда са непълни, неясни и непоследователни, като не е даден и отговор на изложените от настоящия касационен жалбоподател възражения. Твърди се, че съдът не отчел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на ПВ на РБ. Поддържат се доводи, че направените разноски в хода на съдебното производство по отмяна на наказателното постановление нямат характер на претърпяна вреда по смисъла на ЗОДОВ, не подлежат въобще на обезщетяване и остават за сметка на лицето. Твърди се, че...