Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1659 от 29.09.2020г., постановено по адм. д. № 474/2019г., Административен съд - гр. П., второ отделение, 13-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р – 16001618001245 – 091 – 001/24.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 728/19.12.2018г. на директора на Д“ОДОП“- гр. П., в частта, в която по отношение на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, са установени допълнителни задължения както следва: корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 300лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 999, 33лв., задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчен период м. 12/2017г. в размер на 12 395, 66лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 974, 51лв. С решението съдът е изменил по жалба на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, ревизионен акт № Р – 16001618001245 – 091 – 001/24.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 728/19.12.2018г. на директора на Д“ОДОП“- гр. П., в частта, в която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2017г. в размер на 13 688, 82лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 783, 37лв., като е намалил дължимия размер корпоративен данък от 13 688, 82лв. на 2 000лв., а прилежащите лихви от 783, 37лв. на 114, 45лв.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против въпросния ревизионен акт в частта, в която на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 01/2018г. в размер на 8, 35лв.

С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отменителната му и изменителната му част, е подадена касационна жалба от Г. А в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. П. в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд – гр. П. в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството в тази й част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, чрез своя процесуален представител адв. С.Ц взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Пловдив е отменил ревизионен акт № Р – 16001618001245 – 091 – 001/24.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 728/19.12.2018г. на директора на Д“ОДОП“- гр. П., в частта, в която по отношение на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, са установени допълнителни задължения както следва: корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 300лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 999, 33лв., задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчен период м. 12/2017г. в размер на 12 395, 66лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 974, 51лв.

Със същото решение Административен съд Пловдив е изменил по жалба на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], посочения ревизионен акт в частта, в която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2017г. в размер на 13 688, 82лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 783, 37лв., като е намалил дължимия размер корпоративен данък от 13 688, 82лв. на 2 000лв., а прилежащите лихви от 783, 37лв. на 114, 45лв.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против частта от ревизионния акт, в която на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 01/2018г. в размер на 8, 35лв. В тази си част като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставените ревизионен доклад и акт, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, съответно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Възпроизведени са подробно събраните доказателства в хода на ревизията и констатациите на органите по приходите както относно определените задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит, така и тези относно преобразуване на финансовия резултат и определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък. В страниците на решението е възпроизведено подробно и заключението на вещите лица по назначените съдебнотехническа и съдебноикономическа експертизи. Възпроизведени са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и допълнително ангажирани писмени такива.

Мотивите на решаващия съд относно определените задължения за ДДС в размер на 12 395, 66лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 12/2017г. по фактури на „Ангро трейд“ ООД в размер на 16 965, 59лв. са изложени на стр. 14 – 24 от решението, л. 1198 – 1203 от първоинстанционното дело. Същите са твърде обемни, за да бъдат преповтаряни в настоящето решение, поради което систематизирани могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведените са констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по тези фактури, които са обосновани с неправомерно начисляване на данъка и липса на данъчно събитие – чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС предвид обясненията на доставчика, че не е извършвал доставки и не е издавал фактури на ревизираното дружество. 2. Дефинирано е понятието данъчен кредит и как се разпределя доказателствената тежест в процеса. 3. Посочено е, че в хода на ревизията задълженото лице е представило всички налични при него доказателства във връзка с процесните доставки – фактури, придружени с фискални бонове, декларации за съответствие и сертификати, приемо-предавателни протоколи, които не само не са оспорени от приходната администрация, а са и били върнати на ревизираното лице с нарочно писмо и по тази причина не са представени с административната преписка. 4. В тази връзка е посочено, че на ответника е указано, че носи доказателствена тежест в подкрепа на констатациите си, но въпреки това от негова страна не са ангажирани доказателства. 5. Изложени са мотиви /стр. 17 от решението/ защо първоинстанционният съд приема, че представените доказателства установяват реалното извършване на доставките. Акцентирано е, че при така дадените обяснения от доставчика от приходния орган не са предприети действия да се установи дали стоките са получени от лицата, за които се твърди, че са издадени фактурите и изпълнени доставките; че на всяка от фактурите е положен подпис и печат на доставчика „Ангро трейд“ ООД, посочени са имената на лицата, които са съставили фактурите, по отношение на които лица не са извършени допълнителни проверки; на отделен ред /стр. 19 от решението/ е извършен анализ на приложените към фактурите фискални бележки/бонове, като е прието, че те са издадени от фискално устройство, регистрирано на доставчика, което потвърждава факта на плащането; че реализирането на стоките е установено чрез събраните по делото доказателства, в това по-специално заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и от показанията на разпитани по делото свидетели. 6. Отбелязано е, че в ревизионния акт не се съдържа констатация, че в случая е налице данъчна измама. 7. Изведен е извод, че след като жалбоподателят е спазил правилата на ЗДДС, за него е налице „легитимно очакване“ да упражни правото си на данъчен кредит. 8. На отделен ред /стр. 21 – 24/ е направено подробно позоваване на решения на Съда на Европейския съюз. На основание изложеното е направен краен извод, че въпросните фактури документират реално извършени доставки, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен.

Мотивите на решаващия съд относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2016г. със сумата от 63 000лв. на основание чл. 78 ЗКПО и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава са изложени на стр. 25 – 34 от решението, л. 1203 – 1207 от първоинстанционното дело. Подобно на предходното перо мотивите на административния съд са твърде обстойни и е трудно и ненужно да бъдат възпроизвеждани дословно. Систематизирани за целите на настоящето изложени същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са констатациите на органи по приходите защо следва да бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството за въпросния период. 2. Дадено е тълкуване на понятието „допълнителна вноска“ по смисъла на чл. 134 ТЗ. 3. Изложени са много подробни мотиви /стр. 26 от решението/ относно това как следва да бъде разпределена доказателствената тежест. 4. Посочено е извършеното оспорване на представените договори за заем и ангажираните от задълженото лице писмени и гласни доказателства в тази насока /стр. 27 от решението/. 5. Направен е анализ на подлежащите на доказване факти и допустимите доказателства в тази насока съгласно ГПК и ДОПК. 6. Извършен е анализ на всеки един от договорите за заем с ангажираните по делото доказателства, като е изведен извод, че те установяват получаването на дружеството на сумата от 63 000лв., поради което извършеното преобразуване на финансовия резултат с нея сума и определените допълнителни задължения за корпоративен данък са незаконосъобразни.

Мотивите на решаващия съд относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2017г. на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата 81 663, 23лв. по фактурите на „Ангро трейд“ ООД са изложени на стр. 37 от решението. Предвид изложеното за реалност на доставките по тези фактури е прието, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част.

По сходни мотиви относно преобразуването на финансовия резултат със сумата от 63 000лв. на стр. 37 – 38 от решението първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта му за извършеното преобразуване на осн. чл. 78 ЗКПО за 2017г. на финансовия резултат със сумата от 35 225лв. и определените допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава.

Решението на Административен съд – Пловдив в обжалваната му част е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства.

В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните фактури документиран реално извършени доставка, респективно извършеното преобразуване на финансовия резултат за процесните периоди и определените допълнителни задължения за корпоративен данък са незаконосъобразни.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По отношение на отменителната част на оспореното решението относно частта от ревизионния акт за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „Ангро трейд“ ООД в касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-гр. П. се навеждат доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните фактури документират реално извършени доставки, тъй като събраните по делото доказателства не опровергават констатациите на ревизиращите, че въпросният доставчик не е издавал фактури и не извършвал доставки на строителни материали и транспортни услуги към задълженото лице. Направените оплаквания са основателни.

По тази част от делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че за ревизираните периоди „БППМ – С“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по доставките на „Ангро трейд“ ООД с предмет строителни материали и транспорт. Правното основание на отказа е обосновано с нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС – начислен без основание или неправомерно данък - поради обстоятелството, че при извършената насрещна проверка доставчикът е дал обяснения, че е имал търговски отношения с ревизираното дружество, но не и през процесния период, през който не е издавал на „БППМ – С“ ЕООД фактури и не е извършвал доставки. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионният акт в тази част са опровергани и е отменил същия.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд по тази част от спора.

Даденото тълкуване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, направеното позоваване на съдебната практика и тази на Съда на Европейския съюз по същество са верни, но са неотносими към конкретната фактическа обстановка. В хода на ревизията е установено чрез надлежно извършена насрещна проверка, че доставчикът „Ангро трейд“ ООД не е извършил доставки през данъчен период м. 12/2017г. към „БППМ – С“ ЕООД, като в дневника му за продажби по същия номер фактури са посочени други получатели. Въпросното обстоятелство съставлява отрицателен факт, който е изграден на база на анализ на съществуващи обективни факти. С оглед на този отрицателен факт, приходният орган е изградил констатация, че процесните фактури не обективират реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, което съставлява пречка за възникване на право на данъчен кредит.

С оглед правилата на доказване в тежест на задълженото лице е да докаже реалното извършване на доставка по процесните фактури. Ангажираните доказателства в тази насока не установяват този факт, а изводите на административния съд в обратния смисъл се явяват необосновани. Това че ревизираното лице притежава фактури от въпросния доставчик, придружени от други писмени доказателства, съответно че тези фактури са били надлежно осчетоводени от получателя, не води до извод, че отразените по тях доставки са реално извършени. За доказване на факта на доставките, и по-специално на факта на предаване на собствеността върху стоките, в случая са били ангажирани и гласни доказателства, на които има позоваване от първоинстанционния съд. Този извод също е необоснован. Разпитаните свидетелите наистина установяват, че „БППМ – С“ ЕООД е получавало доставки на строителни материали с транспорт на „Ангро трейд“ ООД, но не установяват че това е станало по процесните фактури, като по делото няма спор, че в последващи данъчни периоди въпросният доставчик е извършвал доставки към ревизираното дружество.

При така изложените обстоятелства следва да бъде споделена констатацията, че процесните фактури не документират реално извършени доставки и е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част, Административен съд – Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „БППМ – С“ ЕООД против тази част от ревизионния акт следва да бъде отхвърлена.

По изложените аргументи решението се явява не правилно и в противоречие с материалния закон и в частта му относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 във с чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сумите по фактурите издадени от „Ангро трейд“ ООД и определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. При липса на реално извършени доставки по процесните фактури, осчетоводеният по тях разход действително е документално необоснован по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО.

В тази му част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което жалбата на „БППМ – С“ ЕООД против тази част от ревизионния акт следва да бъде отхвърлена.

Другата основна част от оплакванията на касатора са срещу отменителната и изменителната част от решението относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 78 ЗКПО за 2016г. със сумата 63 000лв. и за 2017г. със сумата 35 225, 00лв. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд е обосновал изводите си в тази насока без да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства и доводите на страната, в резултат на което е нарушил материалния закон и неправилно е отменил ревизионния акт в тази му част.

Направените оплаквания са основателни.

По отношение на тази част от делото също няма спор за факти. В хода на ревизията от представените от дружеството оборотна ведомост и главна книга е установено, че за 2016г. по счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ е отразен кредитен оборот в размер на 63 000лв. крайно салдо към 31.12.2016г. в кореспонденция със сметка 501 „Каса в левове “, а отразеният тип на документа, с който е отчетена стопанската операция е „протокол без ДДС“ и основание – вноска по чл. 134 ТЗ. Според дадени обяснения в хода на ревизията по сметка 499 са привлечени парични средства от физическото лице Б.З.Т като от ревизираното лице не са представени доказателства за представяне на парични средства от посоченото лице, съответно не е представено решение от общото събрание на съдружниците/или на едноличния собственик на капитала/ е прието, че в случая са налице приходи, които не са осчетоводени по съответния ред, поради което на основание чл. 78 ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Едва с възражението срещу ревизионния доклад от ревизираното лице са представени 9бр. договори за заем с физически лица /л. 292 и сл. от първоинстанционното дело/. Въпросните договори са оспорени от приходната администрация с мотив, че те не са били представени по време на ревизията и са съставени с цел доказване на защитната теза на страната. Като допълнителен аргумент е изложено обстоятелството, че при извършени допълнителни проверки в информационната система на НАП е установено, че заемодателите не са разполагали с въпросните парични средства, които да предоставят на дружеството в заем. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства установяват получаването на сумите по договорите за паричен заем и че ревизионният акт в тази му част е издаден в противоречие с материалния закон.

По сходен начин стоят нещата и със сумата от 35 225, 00лв., с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2017г.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд в тази му част и ги намира за необосновани на фактите по делото и изградени в противоречие с материалния закон.

Основният аргумент на касатора,, че въпросната сума съставлява приход, който следва да бъде осчетоводен, е обоснован с дефиницията на понятието „приход“ по смисъла на т. 4.4 от НСФОМСП – Общи разпоредби и т. 2 от СС – 18 – Приходи. Според тези разпоредби, приход е нарастването на икономическата изгода пред отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала и преоценката, отразена в собствения капитал. Приход е и брутния поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В хода на ревизията е установено, че през данъчен период 2016г. в касата на предприятието са постъпвали парични средства, за които е взето счетоводно записване по дебита на сметка 501 Каса в левове и по кредита на сметка 499 – Други кредитори. Като основание на записа е посочено „протокол без ДДС“ и вноска по чл. 134. Доказателства за взето решение от общото събрание на съдружниците или на едноличния собственик на капитала не е представено. Договорите за заем с физически лица са представени едва с възражението срещу съставения ревизионен доклад. Настоящата инстанция споделя доводите на касатора, че въпросните договори са без достоверна дата, поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила и следва да бъдат съобразени с останалите доказателства по делото. Настоящата съдебна инстанция споделя и тезата, че ако въпросните договори действително са били съставени на датата, посочена в тях, то те е следвало да бъдат налични в дружеството и да бъдат представени на ревизиращия екип. Представянето на същите едва с възражението срещу съставения ревизионен акт прави логична констатацията, че те са съставени впоследствие в подкрепа на защитната теза на страната. Косвени аргументи в тази насока са и обстоятелствата, че всички договори са еднотипни, че по тях няма договорено заплащане на лихва, че сумите по всеки един тях е под 10 000лв., поради което не съществува задължение да бъдат включени в годишната данъчна декларация на физическите лица, че сумите не са върнати на заемодателите към момента на провеждане на ревизията, съответно към момента на съдебното производство. Вярно е, че пред съда са ангажирани множество допълнителни писмени и гласни доказателства за опровергаване констатациите на ревизиращите относно невъзможността на лицата да предоставят такъв размер парична сума в заем. Но в по-голямата си част те не опровергават другата констатация – че икономически и житейски не е логично да се сключи договор за заем, при уговорена съответна лихва, е следва същата сума да предоставена в заем на трето лице без съответна лихва.

При така изложените обстоятелства настоящата съдебна инстанция споделя констатациите на приходния орган, че въпросната сума от 63 000лв. съставлява приход на дружеството, който не е надлежно отразен като такъв съгласно изискванията на счетоводното законодателство, поради което е налице хипотеза по чл. 78 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък.

Изложеното важи и по отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2017г. със сумата от 35 225лв.

Като е приел друго и е отменил и изменил ревизионния акт в посочените части, Административен съд – Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него бъде постановено друго такова, с което жалбата на „БППМ – С“ ЕООД бъде отхвърлена в тази й част.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част, в която Националната агенция по приходите – гр. С. в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д“ОДОП“-гр. П. е осъдена да заплати на „БППМ – С“ ЕООД разноски по делото за първата инстанция в размер на 2 771, 84лв., а „БППМ – С“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП – София разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 3 305, 85лв., в това число 264, 22лв. заплатена държавна такса, а останалите 3 041, 63лв. юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1659 от 29.09.2020г. на Административен съд – гр. П., второ отделение, 13-ти състав, постановено по адм. д. № 474/2019г. в частта му: 1.В която е отменен ревизионен акт № Р – 16001618001245 – 091 – 001/24.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 728/19.12.2018г. на директора на Д“ОДОП“- гр. П., в частта, в която по отношение на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П.,[адрес], представлявано от управителя Д.К, са установени допълнителни задължения както следва: корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 300лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 999, 33лв., задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчен период м. 12/2017г. в размер на 12 395, 66лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 974, 51лв., 2. В която е изменен по жалба на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, ревизионен акт № Р – 16001618001245 – 091 – 001/24.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 728/19.12.2018г. на директора на Д“ОДОП“- гр. П., в частта, в която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2017г. в размер на 13 688, 82лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 783, 37лв., като е намален дължимия размер корпоративен данък от 13 688, 82лв. на 2 000лв., а прилежащите лихви от 783, 37лв. на 114, 45лв. 3. В която Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, разноски по делото в размер на 2 771, 84лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, против ревизионен акт № Р – 16001618001245 – 091 – 001/24.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 728/19.12.2018г. на директора на Д“ОДОП“- гр. П., в частта, в която на „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК] са установени задължения както следва: 1. корпоративен данък за 2016г. в размер на 6 300лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 999, 33лв., 2. задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчен период м. 12/2017г. в размер на 12 395, 66лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 974, 51лв. .3. задължения за корпоративен данък за 2017г. за разликата от 2 000лв. до 13 688, 82лв. главница, а за прилежащите лихви от 114, 45лв. до 783, 37лв.

ОСЪЖДА „БППМ – С“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя Д.К, да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за двете инстанции в размер на 3 305, 85 /три хиляди триста и пет лева и осемдесет и пет стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.