Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Еуро & Конт" ЕООД, гр. Р., подадена чрез адв. И.З, против решение № 44/10.06.2020г., постановено по адм. дело № 228 по описа за 2019г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03001718004167-091-001/07.03.2019 г., потвърден с Решение № 83/02.09.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП-Варна, с който, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО, в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 1 161 434 лв. и лихви в размер на 298 929, 50 лв.

Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства, включително допусната ССЕ. На следващо место се твърди, че неправилно органите и приходите и съдът са разширили приложното поле на ЗКПО, след като за документална обоснованост на разходите по доставки от физически лица са изисквали счетоводна отчетност от физическите лица. На следващо място се твърди, че неправилно съдът приел липса на първични счетоводни документи у самото ревизирано лице, удостоверяващи размера, датите, количествата и стойностите на продадените гъби, включително и конкретните лица предали стоката. Като се позовава на АПВ, счита, че макар и в друго производство, направените разходи са признати за документално обосновани. Иска отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. В срока за произнасяне със съдебен акт е депозирана писмена защита с довод за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Разград е бил РА № Р-03001718004167-091-001/07.03.2019 г., потвърден с Решение № 83/02.09.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП-Варна, с който, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО, в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 1 161 434 лв. и лихви в размер на 298 929, 50 лв.

За да отхвърли жалбата на "Еуро & Конт" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено в хода на ревизията, че "Еуро & Конт" ЕООД през ревизирания период е изкупувало диворастящи гъби и най вече трюфели от физически лица, като изплатените суми за доставките осчетоводило като разходи, както следва:

За 2014 г. е отчетен разход по дебита на сметка 603 "Разходи за заплати" срещу кредитиране на сметка 420/2 Граждански договори в размер на 1 249 190. 00 лв. (л. 1140 и л. 2156 от пр.);

За 2015 г. е отчетен разход по дебита на сметка 601 "Разходи за външни услуги", подсметка 15 Трюфели срещу кредитиране на сметка 420/2 "Граждански договори" в размер на 4 648 185. 00 лв. (л. 1132 и л. 2173 от пр.);

За 2016 г. отново е отчетен разход по дебита на сметка 603 "Разходи за външни услуги", подсметка 15 Трюфели срещу кредитиране на сметка 420/2 "Граждански договори" в размер на 5 865 205. 87 лв. (л. 2204 от пр.).

Органите по приходи са признали като доказани само разходите, отчетени във връзка с изплатени суми на Д.С, както следва: за 2014 г. в размер на 35 000, 00 лв.; за 2015 г. в размер на 71 089, 68 лв.; за 2016 г. в размер на 46 000, 00 лв.

В останалата част, осчетоводените разходи за заплати и разходи за външни услуги (за 2014 г. в размер на 1 214 190, 00 лв.; за 2015 г. в размер на 4 577 095, 32 лв.; за 2016 г. в размер на 5 819 205, 87 лв.), не са признати за данъчни цели, поради документална необоснованост.

Съдът, въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства е приел, че липсват доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин извършени реални доставки на гъби/трюфели между физическите лица и ревизираното дружество, които да са индивидуализирани по дата, имена и адрес на доставчика, количество, качество, единична цена, обща стойност, поради което законосъобразно с РА е прието, че осчетоводените разходи по изкупуването на гъби/трюфели са документално необосновани и на основание по чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО е увеличен ФР на дружеството за процесните периоди с осчетоводените разходи и установен корпоративен данък, ведно със съответните лихви.

Първоинстанционният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, които се повтарят отново пред настоящата инстанция.

Съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че през ревизирания период дружеството е изкупувало гъби от физически лица, които не са предприятия по смисъла на ЗСч, при осъществяване на стопанските операции е следвало да се съставя първичен счетоводен документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСч, а именно принципът за документалната обоснованост, прогласен в чл. 4, ал. 3 от ЗСч отм. , но действал към периода 2014 г. и 2015 г. и респ. в чл. 3, ал. 3 от сега действащия ЗСч. Приел е, че съгласно тези разпоредби, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Посочил е, че законодателят не е поставил изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция, при която изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), като можело да се нарича "протокол", "разписка", "сметка" и т. н., но за да е налице документална обоснованост на стопанската операция първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, трябвало да съдържа най-малко следната информация: наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция по арг. на чл. 7, ал. 1 от ЗСч отм. ; и съответно чл. 6, ал. 1 от действащия ЗСч. Приел е, че в хода на производството не са представени първични счетоводни документи, които да удостоверяват датата, количеството, качеството, единичната цена и общата стойност на конкретната доставка, поради което правилно органите по приходите приели документална необоснованост на осчетоводените разходи по тези доставки.

Съдът е изложил аргументи, че безспорно съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случаите, когато се придобиват доходи от стопанска дейност и платецът на дохода издава "Сметка за изплатени суми", физическото лице не е задължено да издава документ по смисъла на ЗСч., поради което е възможно ежедневните доставки на гъби/трюфели да се документират с двустранни протоколи (стокови разписки), подписани между дружеството, което ги изкупува и физическите лица, които ги предават, а при изплащане на сумите по тях да се издава цитираната по-горе "Сметка за изплатени суми" съобразно утвърдения образец. Но съдът е приел, че и в тези случаи, с оглед установяване верността на документираната стопанска операция, следва да се съставят документи, които индивидуализират отделните доставки по вид, количество, качество, единична цена и обща стойност (по арг. на чл. 6, ал. 6 от ЗСч и чл. 7, ал. 4 от ЗСч), а в случая по делото не са представени такива надлежно съставени документи при предаване на гъбите/трюфелите от физическите лица на ревизираното дружество.

Наред с това, съдът е приел, че в текущото счетоводство на жалбоподателя липсва хронологично, аналитично и самостоятелно отчитане на закупените трюфели от физическите лица, включително по дата, име на физическото лице, вид, количество, единична цена и стойност в нарушение на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗСч отм. ;, респ. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗСч ( в сила от 01.01.2016 г.). През ревизирания период не са заприхождавани в материалните книги такива стоки по сметка от група 30 (Суровини/Материали, Продукция и Стоки), а са отчитани разходи за тяхното придобиване, които са включени в общите разходи на жалбоподателя по сметка 610-1 Разходи за промишлена дейност. Направен е извод, че и воденото счетоводството на жалбоподателя препятства възможността да се проследи достоверността на стопанските операции и стоковият оборот.

Съдът е приел за неотносимо доказателство представения от жалбоподателя АПВ, с аргументи, че същият не съдържа анализ на действителността и не доказва документалната обоснованост на осчетоводените разходи. Решението е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост и необсъждане на всички приети по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че невъзприемането на доводите на една от страните по спора не съставлява съществено процесуално нарушение или необоснованост.

Административния съд е обсъдил всички правнозначими доводи на дружеството жалбоподател и е изложил убедителни мотиви защо ги намира за неоснователни, като тези изводи на Административния съд се основават на подробен анализ на доказателствата и на неоспорената ССЕ което по същество потвърждава констатациите на органите по приходите относно водената счетоводна отчетност не отговаряща на нормативните изисквания, липсата на първични счетоводни документи, съдържащи нормативно изискуемата информация и реквизити и невъзможността за съпоставка между придобите и продадени количества.

Освен това неточното посочване на номера и датата на РД в решението на ДОДОП при ангажирани доказателства относими към процесния РА не се явява съществено нарушение налагащо отмяната на РА. Същото се отнася и за срочността при издаване на РА, тъй като неспазване на инструктивен срок не е регламентирано от законодателя като основание за отмяна на РА.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорния материалноправен въпрос, на който е даден отговор при правилно приложение на закона.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон, като понятието за документална обоснованост е в чл. 10 от закона. Съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция, т. е., за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската операция.

При оспорена реалност на доставки на гъби/трюфели, правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствената тежест е за ревизираното дружество, което със съответните относими доказателства е следвало да установи по безспорен начин реалното предаване/приемане на осчетоводените доставки. Правилен е извода на съда, че такова успешно доказване в производството не е проведено.

Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на първични счетоводни документи у самото ревизирано лице, удостоверяващи размера, датите, количествата и стойностите на продадените гъби, включително и конкретните лица предали стоката. В жалбата не е посочено кои са тези първични счетоводни документи, но настоящата инстанция констатира, че единствените първични счетоводни документи, представени от ревизираното дружество са бланкетни ППП, без дата, в които не са попълнени графите за вида на стоката, количество, единична цена и стойност. В този смисъл е и отговорът, даден в т. 3 от заключеното по назначената ССЕ. С оглед съдържанието на представените ППП, обоснован е извода за липса на първични счетоводни документи, които индивидуализират отделните доставки по вид, количество, качество, единична цена и обща стойност.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че неправилно органите и приходите и съдът са разширили приложното поле на ЗКПО, след като за документална обоснованост на разходите по доставки от физически лица са изисквали счетоводна отчетност от физическото лице.

Напротив, както органите по приходите, така и съдът са приели, че съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случаите, когато се придобиват доходи от стопанска дейност и платецът на дохода издава "Сметка за изплатени суми", физическото лице не е задължено да издава документ по смисъла на ЗСч., поради което е възможно ежедневните доставки на гъби/трюфели да се документират с двустранни протоколи (стокови разписки), подписани между дружеството, което ги изкупува и физическите лица, които ги предават.

Правилно съдът е приел, че и в тези случаи, за установяване на документална обоснованост на разходите, следва да се съставят документи, които индивидуализират отделните доставки по вид, количество, качество, единична цена и обща стойност, а в случая от ревизираното дружество не са представени такива надлежно съставени документи при предаване на гъбите/трюфелите от физическите лица на ревизираното дружество, поради което осчетоводените разходи не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

Правилен е и извода на съда, че тези изводи не се променят от представения като доказателство АПВ, тъй като предпоставка за уважаване искането за възстановяване на надвнесени суми е подаването на коригиращи декларации от ДЗЛ, а АПВ не установява документална обоснованост на осчетоводените разходи.

По тези съображения касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 13 911 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/10.06.2020г., постановено по адм. дело № 228 по описа за 2019г. на Административен съд - Разград.

ОСЪЖДА "Еуро & Конт" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Р.,[адрес] да заплати Национална агенция по приходите сумата от 13 911 (тринадесет хиляди деветстотин и единадесет) лева - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.