Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Т от гр. Б., подадена чрез процесуален представител адв.. А срещу решение № 1617 от 31.12.2019 г. на Административен съд – София област/АССО/, постановено по адм. дело № 991 от 2019 г., с което съдът отхвърля жалбата му против заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, с която е прието, че са налице недопустими площи за подпомагане по отношение на заявени парцели с УРН 569690 по заявление УИН 23/170518/93497, представляващи БЗС, находящи се в землището на с. В., а именно: №12283-16-7-4; №12283-16-7-6 и № 12283-16-7-7.

В жалбата са развити съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – министърът на земеделието, храните и горите в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура по същество счита жалбата за основателна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение в обжалваната част по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт.

Настоящият случай е свързан с обжалване на заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта относно парцели с идентификатори №12283-16-7-4; №12283-16-7-6 и № 12283-16-7-7.

В жалбата са наведени твърдения, че при издаване на заповедта е нарушен материалния закон, а...