определение по гр. д.№ 1430 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5429

гр.София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 1430 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. И. и П. С. И. срещу решение № 585 от 08.12.2023 г. по в. гр. д.№ 482 от 2023 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 34 от 28.04.2023 по гр. д.№ 313 от 2022 г. на Районен съд - Етрополе за уважаване на предявения от И. В. И.- С. и Р. В. И. срещу Т. В. И. и П. С. И. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предават владението на 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Ботевград, одобрена със заповед № РД-18-49 от 14.10.2011 г., с площ от 611 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, както и за отмяна на констативен нотариален акт на ответниците № 193 от 02.06.2022 г. и за присъждане на разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли гласните доказателства, щом те са относими и допустими, да се оценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетелите според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото ? Вземат ли се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установените факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането им ? При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва ли да прецени посочените обстоятелства при възприемането и осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решението с решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр. д.№ 4508 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страната за порок при кредитиране на свидетелски показания ? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 2 от 11.01.2024 г. по търг. д.№ 2195 от 2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50063 от 23.10.2023 г. по търг. д.№ 484 от 2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Следва ли да се приеме за достатъчно манифестирането пред неопределен кръг от хора на владението от страна на владелеца в случаите, когато владее имот, за който владелецът не знае кой е собственикът ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 3 от 25.01.2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 17 от 03.01.2017 по гр. д.№ 2923 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 191 от 27.04.2011 г. по гр. д.№ 776 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 15.03.2024 г. ответниците по жалбата и ищци по делото И. В. И.- С. и Р. В. И. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения ревандикационен иск за 1/4 ид. ч. от гореописания имот, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на 1/4 ид. ч. от този имот на основание решение № 9080 от 03.05.1995 г. на Поземлена комисия - гр.Ботевград и наследяване от бившия собственик на този имот И. В. С., починал на 24.02.1964 г.

За неоснователно и недоказано е прието възражението на ответниците, че са придобили този имот на основание давностно владение. След преценка и обсъждане на събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел, че ответниците не са установили владение върху процесния имот, което да е продължило 10 и повече години. Според съда, действията на ответниците върху имота не можели да се квалифицират като непрекъснато, постоянно и явно владение. Наистина, свидетелите Д., Ц. и М., на чиито показания се акцентирало във въззивната жалба, сочели общо, че ответниците обработват и стопанисват имота през последните 20-25 г. Различни обаче били показанията на свидетелите Л., В. и Ф., като първата от тях знае имота като собствен на ищците и е била водена в него именно от тях и има впечатления за трайната му запустялост /с изключение на 2007 и 2008 г., когато възприела в него засадена от неизвестно лице царевица/. Същите били и впечатленията на свидетелката В., а още по-категорични - на свидетелката Ф., която характеризира имота като „боклукчарник“ и „къпинаци“. Съдът е приел, че няма основание да се игнорират показанията на така цитираните свидетели, нито са налице обстоятелства по чл.172 ГПК, които биха породили съмнение в тяхната достоверност. Взел е предвид обаче, че показанията на втората група свидетели са ангажирани с цел насрещно доказване по възражението на ответниците за давностно владение, което не предполагало безспорно и несъмнено установяване на определени факти, а само разколебаване на убедеността в съществуването на тези факти /в случая владението на ответниците върху имота, за установяването на което ответниците носят доказателствена тежест/. А показанията на тази група свидетели сочели, че действията на ответниците през процесния период не са били достатъчно явни, непрекъснати, недвусмислени и обективно възприемаеми, за да формират извод за тяхно владение върху имота. Свидетелите на ищците не са възприемали трайно и недвусмислено присъствие на определени лица в имота, а доколкото имат впечатления за някакви действия в него, тези действия били откъслечни, епизодични и с неустановено авторство /или извършвани от трето лице - съсед/. Дори и за свидетелите на ответниците тези действия на ответниците не са били толкова явни, че да бъдат забелязани от трети лица и да оставят у тях конкретни и несъмнени впечатления, нито са били достатъчно продължителни, за да се утвърдят в представите им като нещо обичайно, трайно и повтарящо се.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. По първата група въпроси не се констатира противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Напротив, в съответствие с практиката въззивният съд е обсъдил и оценил свидетелските показания по вътрешно убеждение и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Съобразил е, че няма основание да се игнорират показанията на някои от свидетелите, както и че не са налице обстоятелства по чл.172 ГПК, които биха породили съмнение в тяхната достоверност. Взел е предвид всички известни обстоятелства, свързани с възприемането от страна на свидетелите на установените факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането им. Преценил е дали впечатленията на свидетелите за имота са спорадични или системни и дали касаят един и същ период от време.

2. По втората група поставени въпроси също не се констатира противоречие с практиката на ВКС. В решението си въззивният съд е обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и се е произнесъл по всички направени във въззивната жалба доводи на въззивниците за неправилност на първоинстанционното решение. Изложил е изрични мотиви защо от показанията на доведените от ответниците свидетели не може да се направи категоричен извод за установено от страна на ответниците непрекъснато, постоянно и явно владение върху имота.

3. Третият поставен въпрос /Следва ли да се приеме за достатъчно манифестирането пред неопределен кръг от хора на владението от страна на владелеца в случаите, когато владее имот, за който владелецът не знае кой е собственикът ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд, тъй като не е правен въпрос, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът е счел възражението за давност за недоказано не защото ответниците не са демонстрирали владението си и по-конкретно намерението си да своят имота пред трети лица, въпреки че не са знаели кой е собственик на този имот, а защото въобще не са доказали да са установили трайна и явна фактическа власт върху имота.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗН и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях, съгласно представения договор за правна помощ от 08.03.2024 г., разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 585 от 08.12.2023 г. по в. гр. д.№ 482 от 2023 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Т. В. И. и П. С. И. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис *, чрез адв.И. М., да заплатят на И. В. И.- С. от [населено място], [улица], ап.* и Р. В. И. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски за делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.