Производството е по чл. 208 и сл. АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна и частна жалби на А. И. Р. от гр. П. срещу решение № 1480 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 5190/2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение и определение № 3021 от 28.02.2011 г., постановено по същото дело. По касационната жалба:

В нея са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

О. К. за защита от дискриминация моли решението да бъде оставено в сила.

Ответникът изпълнителен директор на УМБАЛ „Д. Г. С.” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. моли решението и определението да бъдат оставени в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 1480 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 5190/2010 г., Върховният административен съд - седмо отделение е отхвърлил жалбата на А. И. Р. от гр. П. против решение № 49 от 8.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация на Р. Б., четвърти специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 170/2009 г. Съдът е приел за установено, че при вземане на решенията си за допускане до участие в конкурс, комисията при УМБАЛ „Д. Г. С.” ЕАД гр. П. е извършила преценката си при едни и същи критерии за всички участващи кандидати, като не е допуснала нарушение на принципа на равно третиране. Непризнаването на притежаваното от А. Р. образование за конкурсната длъжност не представлява пряка дискриминация по признак „образование” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, тъй като неговото...