Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез процесуалния му представител юриск. Сапунджиев срещу решение № 14765/02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 9095/2010 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение, с което е отменена заповед № К-5959/20.05.2010 г. на министъра, с която Г. К. И. на длъжност "старши разследващ полицай в ОД на МВР гр. К., категория "Г-ІІ" е бил наказан с дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е взел предвид, че не е задължително запознаването на служителя със справка рег. № 2233 от 19.04.20120 г. по описа на дирекция "Инспекторат" тъй като тя няма характер на обобщена справка по смисъла на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. В случая според касатора процесуално задължение за дисциплинарно наказващият орган е било по чл. 229 ЗМВР и то е изпълнено.

Ответникът по касационната жалба Г. И. от гр. Р., редовно призован не се е явил и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че заповедта за е издадена на процесуалните правила, тъй като задължение на дисциплинарно наказващият орган е било да изслуша служителят или да приеме неговите писмени обяснения съгласно чл. 229 ЗМВР.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени заповед № К-5959/20.05.2010 г. на министъра, с която Г. И. от гр. Р. на длъжност "старши разследващ полицай при РУ гр. Р. е бил наказан с дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца" на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 228, т. 1 ЗМВР във връзка чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР, тричленният съдебен състав на ВАС, ІІІ отделение е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалния закон - ЗМВР и ППЗМВР. Според съда не е доказано по делото изпълнението на регламентираното в чл. 229, ал. 1 ЗМВР задължение на дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавният служител или да приеме неговите писмени обяснения. Доводите на представителя на министъра на вътрешните работи, че такива обяснения са искани при извършване на проверката по заповед № Із-649/29.03.2010 г. и адресирани до проверяващите (комисията), са приети от съда като неоснователни, тъй като не може да се направи връзка с дисциплинарното наказание. Според съда по този начин, наказаният е бил поставен в обективна невъзможност да изрази своето виждане относно констатациите на комисията и направените от нея до министъра предложения. Освен това съдът е приел, че незапознаването на Иванов със справка № 2233 от 19.04.2010 г. относно приключване на дисциплинарното производство също е нарушение на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. Обжалваното решение е правилно.

Законосъобразни са изводите на съда, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е изслушал Георгиев и не е приел писмените му обяснения. Правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 229 ЗМВР не прави разлика между различните видове наказания, предвидени в чл. 226, ал. 1 ЗМВР. Това означава, че независимо от тежестта на наложеното дисциплинарно наказание в зависимост от това кое от предвидените в чл. 226, ал. 1 ЗМВР ще се налага, задължение на дисциплинарно наказващият орган е да изслуша или да приеме писмените обяснения на лицето, което ще наказва. Законосъобразен е и другия извод на съда, че за такова не може да се приеме обяснението, дадено по повод на извършената проверка по заповед № Із-649/29.03.2010 г., тъй като то е било предназначено за комисията, извършваща проверката, а не до дисциплинарно наказващият орган. видно от съдържанието на сведението на л. 42 от делото, то така е и написано - "на зададените ми въпроси от комисията, мога да отговоря следното"….

Смисълът на законовата разпоредба изисква обясненията да бъдат дадени пред субекта на дисциплинарната власт, който следва да ги поиска в рамките на дисциплинарната процедура и по повод решаване на вида за дисциплинарното наказание, след като наказващия орган е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна. В тази връзка правилно е преценено, че сведенията които е дал Иванов към комисията не представлява изслушване по смисъла на закона.

Второто оплакване направено в касационната жалба е относно изискването за запознаване със справката приключваща дисциплинарното производство. Твърденията на касационния жалбоподател са, че такова изискване съществува единствено при провеждане на дисциплинарно производство по чл. 230 от ЗМВР, а при по-леките дисциплинарни нарушения не съществува изискване на изготвяне и връчване на обобщена справка е неоснователно. ЗМВР и ППЗМВР не диференцират дисциплинарното производство и задълженията на дисциплинарно разследващия орган в зависимост от тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Вярно е, че при извършено тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с дисциплинарно наказание "уволнение", производството се открива със заповед на органите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, като дисциплинарно наказващия и дисциплинарно разследващия орган са различни, но процесуалните действия по установяване, доказване и гарантиране правата на служителя, са еднакво важими за всяко производство. Изискването на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР да се извърши дисциплинарно разследване, неговите резултати да се обобщят в справка, с която служителят да се запознае, е валидно за всички дисциплинарни производства. Запознаването със справката, обобщаваща резултата от разследването е предпоставка и гаранция за упражняване на субективното право на служителя да даде допълнителни обяснения или възражения по установените от разследването резултати съгл. чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, което би могло да даде отражение и върху начина на упражняване на правомощията на наказващия орган по чл. 229 от ЗМВР. Като е приел, че нарушението на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, направено в хода на дисциплинарното производство е съществено, тричленния състав на ВАС е постановил решението си в съответствие с приложимия закон.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалноправните разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР, като при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните му изводи, поради което решението е и обосновано и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 14765/02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 9095/2010 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ В. П./п/ П. Г./п/ Г. Х. В.П.