Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

К. С. Т. моли да бъде отменено решение от 19.12.2008г. по адм. д.№1118/2007г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение №76/3.8.2004г. на ТДД-Кюстендил, с което е отказано прихващане или връщане на 310, 40лв надвнесен данък върху общия доход за 1998г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли отказът за възстановяване на надвнесения данък да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на С. Т. против решение №76/3.8.2004г. на ТДД-Кюстендил, с което е отказано прихващане или връщане на 310, 40лв надвнесен данък върху общия доход за 1998г., потвърдено с решение №2108/20.10.2004г. на РДД-София. В мотивите си съдът е приел, че Тричков е подал искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни задължения по чл. 112 ал. 2 ДПК отм. на 22.7.2004г. С обжалваният отказ е прието, че за 1998г. Тричков е надвнесъл 310, 40лв по чл. 41 ЗОДФЛ отм. . Давността за търсене на надвнесените суми започва да тече по чл. 22 ЗДП отм. на 1.1.1999г. и изтича на 31.12.2003г. Отказът е постановен на основание чл. 22 ЗДП отм. , поради просрочено по давност вземане. Съдът е приел, че вземането за надвнесен данък не е публично държавно вземане и по него давността се определя по ЗЗД и е 5-годишна. Давностният срок започва...