Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Ц., жив. в гр. С., срещу частта от решение №15/02.02.2010 г. по адм. дело № 760/2009 г. на Административен съд - гр. В. Т., с която е отхвърлена останалата част от жалбата му срещу ревизионен акт/ РА/ №1200900145/29.07.2009 г., издаден от орган по приходите на ТД - Монтана, потвърден с решение № 421/24.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. В. Т.. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки на процесуалния му представител, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, изтъква и доводи за необоснованост, иска отмяната и, обявяване на спорната часто РА за нищожна или отмяната и, присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. В. Т., в писмен отговор чрез процесуален представител иска чрез процесуален представител оставяне в сила на обжалваната част от решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел за установено, че в тази си част РА е валиден, като издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен и в резултат на надлежно възложено и проведено ревизионно производство. Наличието на влязъл в сила акт за регистрация /АР/ по ЗДДС не води до нищожност на РА. АР има функция единствено лицето да се счита регистрирано за целите на закона, а съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС релевантните за определяне на данъчните задължения по ЗДДС факти и самите задължения се определят с РА. Налице са били основания за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 ДОПК за данъчни задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди: м. 10 -12.2005 г.,м. 07, 08, 11 и 12.2006 г.,м. 09 и 10.2007 г., тъй като са били налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т 5 ДОПК за тези периоди - липсват документи за установяване на данъчната основа по ЗДДС след като лицето е достигнало оборота за задължително регистриране по ЗДДС като земеделски производител. Съдът е изложил доводи, защо не кредитира заключението на вещите лица относно размера на данъчната основа и че същата е определена в РА в съответствие с чл. 122, ал. 2 ДОПК и приложимите материално правни норми по ЗДДС отм. . и ЗДДС.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправилна преценка на действителността на спорната част от РА. Всички спорни периоди са обхванати от от заповедите за възлагане на ревизии. Констатацията към коя дата лицето е следвало да подада заявление за задължителна регистрация по ЗДДС поради достигнат оборот за регистрация, но не се е регистрирало, е необходима за преценка, от кога лицето е длъжно да начислява ДДС. Така установената дата - 15.11.2004 г. с нищо не влияе на действителността на РА за спорните периоди. С влезлия в сила АР не са установени данъчни задължения за спорните периоди, поради което не е налице влязъл в сила данъчен акт, установяващ данъчни задължения и представляващ пречка за издаване на РА. Съдът правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Данъчната основа е определена в съответствие с нормите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както е посочил съдът и жалбоподателят сам се е поставил в неблагоприятната за него ситуация да му бъде определена по този ред, като не е предоставил документи за установяването и. Предвид липсата на документи, съдът не е имал основание да кредитира заключението на вещите лица и преизчисляването на размера на данъка с приложение на чл. 56, ал. 2 ЗДДС отм. , което е възможно при ревизия по налични документи, но не и при облагане по аналог поради липса на документи. При наличие на основанията за облагане по аналог данъчната основа се определя именно по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Няма нарушение на разпоредбата на чл. 132, ал. 2 ЗДДС отм. , според която

данъчнозадължените лица, които не са подали заявления за задължителна регистрация по ЗДДС въпреки наличието на основания за това, дължат и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА обжалваната част от решение

№15/02.02.2010 г. по адм. дело № 760/2009 г. на Административен съд - гр. В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. А.Д.