Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на [Фирма 1] със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Р. М. М., срещу решение № 307 от 12.11.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. С жалбата се иска отмяната на оспорвания административен акт като постановен в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила. Претендират се разноски.

Ответникът – Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Ц., поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение № 307 от 12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите, постановено в производство по чл. 99 и сл. от АПК, е отменено решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ – Смолян по оценка на въздействието върху околната среда (ОВВОС) за осъществяване на инвестиционно предложение „К. Д.” с възложители „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД гр. С. и ЕТ „В. Ф. със седалище и адрес на управление с. Б.. За да постанови този резултат министърът е приел, че решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ е издадено при съществено нарушение на разпоредбите на чл. 118ж и чл. 119а от Закона за водите (ЗВ), от една страна, а от друга – са налице нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта. Въз основа на тези съображения е възобновил производството на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК и след отмяната на решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ – Смолян административната преписка е била върната за ново произнасяне.

Представителят на [Фирма 1] е останал недоволен и обжалва със следните доводи: 1.

актът на министъра е издаден извън преклузивния срок на чл. 102 от АПК; 2.

инициатива за възобновяване на производството при наличие на обстоятелствата по чл. 99, ал. 1, т. 1 от АПК може да има само административния орган; 3.

посочените с жалбата на Т. Д. (вх. № Ж-340 от 16.09.2010 г.) писмени доказателства не са новооткрити или нови писмени доказателства; 4.

Жалбоподателят Т. Д. не е страна в административното производство по издаването на решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ и същият не е „лице спрямо което административният акт има сила, т. е. не са налице предпоставките на чл. 101 от АПК; 5.

не са налице нарушения на нормите на чл. 118ж и чл. 119а от Закона за водите. Жалбата е основателна.

От доказателствата по делото е видно, че с решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ по ОВВОС (л. 42-52) е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „К. Д.” с възложители „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД гр. С. и ЕТ „В. Ф. с. Б.. В изпълнение на процедурата по чл. 99, ал. 4, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) същото е било обявено публично на 15.09.2010 г. (л. 122).

В 14-дневния срок решението не е било оспорено и е влязло в законна сила на 30.09.2010 г., т. е. породило е правни последици.

На 16.09.2010 г. Т. Г. Д. е депозирал в Министерството на околната среда и водите жалба вх. № Ж-340 (л. 60-61), към която е приложил съдебни решения на БОС; ВАС; АС Благоевград и ВКС, с искане министърът да задължи „директорът на БДЗБР – Благоевград да изпълни разпореждането на съда

и издаде валиден административен акт за водоползването на р. Доспатска от кота 1020 м до кота 600 м ”.

На 12.10.2010 г. Сдружение „Природа назаем”, представлявано от Председателя на Управителния съвет С. Д. Й. е депозирал пред министъра на околната среда и водите жалба вх. № 48-00-1333 с искане за възобновяване на производството по издаване на акта – оценка по ОВВОС, поради наличие на съществени нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ) при издаването на решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ (л. 36-41).

Министърът на околната среда и водите е счел, че и двете жалби съдържат искане за възобновяване на административното производство – едната на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, а другата – на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от АПК, приел е също че са основателни и е постановил оспорвания акт – решение № 307 от 12.11.2010 г.

При тази фактическа установеност настоящият състав приема решението на административния орган за постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила. Същото ще следва да се отмени изцяло при следните съображения:

Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължаване на административното производство, поставяне наново на материално-правните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт. С разпоредбата на чл. 99, ал. 1 законодателят е предвидил възможността влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал при наличието на посочените в т. от 1 до 7 предпоставки. Инициативата за възобновяването може да бъде на административния орган, на съответния прокурор или на омбудсмана, съгласно изричната разпоредба на чл. 100 от АПК, или може да бъде поискано от лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

В конкретния случай министърът на околната среда и водите, като по-горестоящ административен орган на РИОСВ, има компетентността да отмени

решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ

- Смолян. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС, заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на АПК, а следователно и пред по-горестоящия аминистративен орган,

в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на ал. 4.

Инициативата за възобновяването, както е отразено в решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите, е на Сдружение "Природа назаем" и на Т. Г. Д., които не са били страни в производството по издаване на решение по ОВВОС № СМ-02-03 от 13.09.2010 г., но твърдят, че административният акт има сила и по отношение на тях.

В хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от АПК - когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразност на административния акт, възобновяването на административното производство може да се направи в едномесечен срок от влизане в сила на акта, съгласно чл. 102, ал. 1 от АПК. Този кратък и дисциплиниращ срок е предвиден от законодателя поради това, че възобновяването на производствата по издаване на административни актове (по реда на глава седма от АПК) е извънреден контролен способ, който засяга пряко стабилен административен акт, породил вече правни последици.

В случая министърът на околната среда и водите е издал решение № 307 след изтичането на преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ

- Смолян е съобщено по реда на чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС на 15.09.2010 г. В него изрично е посочено, че всички заинтересовани лица могат да го обжалват по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд Смолян, съгласно чл. 99, ал. 6 от ЗООС. В този срок - т. е. до 29.09.2010 г., вкл. в съда не са постъпили жалби и решението е влязло в сила.

Министърът на околната среда и водите е издал решение № 307 едва на 12.11.2010 г., т. е. след като е преклудирана възможността му да възобнови производството на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от АПК - поради допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразността на административния акт.

На второ място административният орган е нарушил задължението си да конституира като страни в производството третите лица, придобили права от административния акт - „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД гр. С. и ЕТ „В. Ф. с. Б., което само по себе си е нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и самостоятелно основание за отмяна.

На следващо място: Представените от Т. Д. с жалбата му от 16.09.2010 г. съдебни решения се приемат от министъра на околната среда и водите за „нови обстоятелства” или „нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта”. За да са налице обаче законово изискуемите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК и административното производство да бъде възобновено на това основание тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение, трябва

да не са могли да бъдат известни

при решаването на въпроса.

В случая това не е така. От доказателствата по делото е видно, че във връзка със съдебните спорове, водени от Т. Д. и до приключването им с влезли в сила на съдебни актове, е било спряно административното производство по ОВВОС - заповед № РД-08-12 от 08.07.2010 г. на директора на РИОСВ Смолян, издадена на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и чл. 7, т. 3 и т. 14 от ПУДРИОСВ, за което „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД гр. С. и ЕТ „В. Ф. с. Б. са били уведомени. В мотивите на този административен акт е посочено изрично, че производството се спира във връзка с писмо изх. № РР-01-333 от 23.04.2010 г. на Басейнова дирекция ЗБР Благоевград, в което е указано че участъкът от р. Доспат, за който се отнася инвестиционното предложение на „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД гр. С. и ЕТ „В. Ф. с. Б. е аналогично с предмета на административното производство, образувано пред дирекцията по молбата на Т. Д. за издаване на разрешително за водовземане и ползване от р. Доспат и във връзка с негови жалби пред съда. Следователно, всички посочени лица са уведомени за наличието на съдебни спорове и с оглед интереса си следят за приключването им с влезли в сила съдебни актове.

В мотивите към акта си министърът се е позовал на решение № 391 от 14.02.2008 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 136/2007 г. и влязло в сила на 27.01.2009 г. Посочил е още, че във връзка с неизпълнение на това съдебно решение Димов е оспорил мълчалив отказ пред АС Благоевград, който с решение № 15 от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 315/2009 г. отменя мълчаливия отказ на БД - ЗБР Благоевград да се произнесе по молбата вх. № РД-11-30 от 06.02.2009 г. и е изпратил преписката на директора на БР ЗБР за произнасяне, съгласно дадените указания. От доказателствата по делото - доклад на юрисконсултите на Басейнова дирекция ЗБР - Благоевград, т. "Ж" е видно, че срещу решение № 15 от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 315/2009 г. от АС – Благоевград касационна жалба е депозирал директора на БД-ЗБР, която е била оттеглена с молба от 12.07.2010 г. С определение № 10120 от 22.07.2010 г. тричленен състав на ВАС (постановено по адм. дело № 4719/2010 г.) жалбата е оставена без разглеждане поради оттеглянето й и производството по делото - прекратено. Следователно, към м. юли 2010 г. съдебните спорове между Т. Д. и Басейнова дирекция ЗБР Благоевград са приключили с влезли в сила съдебни актове.

Нещо повече, с писмо изх. № РД-11-30 от 18.08.2010 г. г-н Т. Д. е бил уведомен от директора на БД ЗБР Благоевград, че на основание чл. 61, ал. 4 от ЗВ и § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ молбата му вх. № РД-11-30 от 06.02.2009 г. няма да бъде разгледана и няма да бъде открита процедура по издаване на разрешително за водовземане и водоползване от/на река Доспатска в землището на селата Црънча …. По тази причина след 20.08.2010 г. процедурата по ОВВОС по молбата на „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД гр. С. и ЕТ „В. Ф. с. Б. е била възобновена и постановено решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ.

Пред вид изложеното не може да се приеме, че в случая са налице изискуемите от чл. 99, ал. 1, т. 2 предпоставки за възобновяване на административното производство по издаване на акта - нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на акта и които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни.

Като е приел исканията за възобновяване на административното производство по издаване на решение по ОВОС на Т. Г. Д. и Сдружение „Природа назаем” за основателни административният орган е постановил неправилен административен акт, който ще следва да се отмени.

При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК държавните такси, доказаните разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения административен акт. В случая по делото е представен даоговор за правна защита и съдействие от 28.02.2011 г., от който е видно, че на адв. С. е заплатена сумата от 800 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 307 от 12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите.

ОСЪЖДА министъра на околната среда и водите да заплати на [Фирма 1], с управител Р. М. М., сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от уведомяването на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ Г. Х.

Г.Х.