Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. И“ АД, [населено място] срещу решение № 10399 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 4151/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-19 състав решение № 3833 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 15061/2016 г., дружеството-касатор е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., на Ц. Д. К. от [населено място] и на А. Д. К. от [населено място] сумата 104 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им М. А. К., настъпила при ПТП на 25.06.2014 г. и сумата 24 000 лв. – като наследници на първоначалния ищец А. П. Ц., конституирани на основание чл. 227 ГПК, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А. К., а на Ю. А. Ц. от [населено място] – сумата 48 000 лв., като наследник на първоначалния ищец А. П. Ц., конституиран на основание чл. 227 ГПК, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А. К..

Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Основното му оплакване е срещу извода за съществуването на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и смъртта на наследодателката на ищците. Според него, събраните по делото доказателства не установяват пълно и главно, че в резултат от засягане на кръвоносни съдове в областта на повърхностната разкъсно-контузна рана в областта на глезена на пострадалата при процесното произшествие М. А. в тези съдове се е развил тромб, който е довел до запушване на белодробната артерия, явяващо се непосредствената причина за смъртта й, както и че не е установено това състояние да е закономерно следствие поради естеството на лечението. В касационната жалба са развити подробни оплаквания и срещу размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с твърдението, че същите са завишени и не съответстват на предвидения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, доколкото не са събрани доказателства за обичайното и постоянно съдържание на поддържаните между всеки от ищците и пострадалото лице отношения.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК като значими за конкретното дело и за допускането на касационното обжалване са поставени въпросите: „1. Кои елементи в съотношението на фактите от единен цялостен причинен процес следва да са установени като единствено възможна причина за проявлението на вредата; 2. В случаите, при които възникването на последиците може да се постави в зависимост от повече от една причина, необходимо условие ли е за определяне наличието на причинно-следствена връзка сочената причина да изключва проявление на всички останали възможни или е достатъчно, че тази причина е най-вероятна; 3. В случаите, при които една от възможните причини за проявление на последиците не изключва други такива, кои обстоятелства са определящи и налагат извода относно наличие на причинно-следствена връзка; 4. В случаите, при които, с оглед предмета на въззивния правен спор пред въззивната инстанция е допуснато повторно събиране на доказателства посредством експертно знание, то следва ли предметът на експертното изследване да включва и въпросите, поставени при обсъждане на експертното заключение при неговото изслушване, или предметът се ограничава в рамките на първоначалната задача”.

Касаторът твърди, че така поставените въпроси са „определящи изхода на правния спор в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 281, т. 3 ГПК“.

Ответниците по касация – Ц. Д. К. от [населено място], А. Д. К. от [населено място] и Ю. А. К. от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 14.10.2021 г.

Третите лица-помагачи на ЗК „Л. И“ АД, [населено място] – В. З. С. от [населено място] и УМБАЛСМ „Н.И.П“, [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки релевираните в жалбата на застрахователя оплаквания и обстоятелството, че същият не оспорва факта, че при пътно-транспортно произшествие от 25.06.2014 г. застрахованият при него водач В. З. С. виновно и противоправно е причинил телесни увреждания на наследодателката на ищците М. А. К. – контузия на левия крак (охлузване и голяма разкъсно-контузна рана на стъпалото), е приел за спорни във въззивното производство само въпросите: налице ли е пряка причинно-следствена връзка между телесните увреждания на пострадалата и настъпилата впоследствие смърт на същата, респ. дали определеното на ищците обезщетение за неимуществени вреди съответства на установения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост и дали чрез своето противоправно поведение, изразяващо се в навлизане на пътното платно на необозначено за пешеходци място, починалата е допринесла за настъпване на застрахователното събитие.

След задълбочен анализ на заключенията на медицинските експертизи – както на единичната и тройната експертизи, приети в първоинстанционното производство, така и на заключенията на двете експертизи, допуснати в рамките на въззивното производство, изготвени от специалисти по съдова хирургия, решаващият състав е счел за безспорно доказано, че смъртта на наследодателката на ищците е настъпила в резултат от уврежданията, получени от нея при процесното пътно-транспортно произшествие. По-конкретно, приел е, че развиващият се белег от получената при произшествието разкъсно-контузна рана се е разраствал и е придърпвал здравата кожа, което е наложило извършването на 02.07.2014 г. на оперативно лечение с алопластика от същия крак, но тъй като по необходимост (с оглед на тежката травма и изключително силните болки, които пострадалата е изпитвала, вкл. и след извършената оперативна интервенция) тя е трябвало да не става от болничното легло (залежала се е), се е образувал венозен тромб (при т. нар. венозен застой), част от който се е отчупил и е достигнал до левия клон на белодробната артерия, причинявайки белодробна тромбоемболия и смъртта на пациентката. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на експертизите (единична и разширена), приети в първоинстанционното производство, а също и на заключението на вещото лице д-р Г., прието във въззивното производство, като е изложил подробни съображения защо не кредитира заключението на вещото лице д-р Д., прието във въззивното производство.

С оглед на това, съдебният състав е преценил, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на пострадалата при процесното произшествие тяхна родственица – майка на ищците Ц. Д. К. и А. Д. К. и дъщеря на ищеца А. П. Ц. (починал в хода на процеса и заместен от другите двама ищци и от неговия син Ю. А. К.).

На база показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи съществувалите между ищците и починалата изключително близки отношения, съобразявайки също възрастта й (59 г.), социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2014 г., както и нормативно определения лимит на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност”, решаващият състав е счел, че справедливо обезщетение за всеки от ищците – синове на починалата е сумата 130 000 лв., а за ищеца – нейн баща е сумата 120 000 лв. При определяне размера на обезщетенията за ищците А. и Ц. К. като съществено съдът е отчел обстоятелството, че от най-ранната им възраст (10 г. и 11 г.) са отглеждани само от майка им, тъй като още през 1987 г. баща им е починал, което е причина между тях и починалата да се създаде изключително голяма привързаност и те да изпитват към нея силна обич и благодарност и съответно да преживяват много тежко загубата й. По отношение на ищеца А. Ц. е взел предвид, че същият е разчитал единствено на своята дъщеря, при която е живеел почти 2/3 от годината, но същевременно е съобразил и настъпилия в хода на процеса факт на смъртта на този ищец.

Като основателно обаче въззивният съд е приел направеното от ответника-застраховател възражение за съпричиняване на пътно-транспортното произшествие от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че тя е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на правилата за поведение на пешеходците на пътя, уредени в чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, при все че на 30 метра от мястото на произшествието има пешеходна пътека. Доколкото първопричината за настъпване на произшествието е противоправното поведение на делинквента, който не е преценил правилно пътната обстановка и вследствие на неосъществен контрол върху управляваното от него МПС – при предприетата изключително опасна маневра „движение назад”, се е достигнало до процесния пътен инцидент, решаващият състав е счел, че приносът на всеки от участниците в него е съответно 4/5 – за водача на автомобила и 1/5 – за пешеходката.

С оглед на това, е направен извод, че дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на сумата от по 104 000 лв. (130000 лв. х 80%) – за двамата сина, респ. общо 96 000 лв. (за починалия в хода на процеса баща, която трябва да бъде разпределена съобразно наследствените права както следва: за неговия син Ю. А. Ц. – 48 000 лв., а за Ц. Д. К. и А. Д. К. по право на заместване от починалата дъщеря на техния дядо – по 24 000 лв.).

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, необходимо е да се отбележи, че въпреки изрично дадените му указания с разпореждането от 14.07.2021 г., в депозираното с молба вх. № 35503 от 30.07.2021 г. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е посочил кои от основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване поддържа по отношение на поставените от него въпроси. Позоваването на разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК и твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите „в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила“ сочи, че е допуснато смесване на предвидените в процесуалния закон две групи основания – основания за касационно обжалване (чл. 281 ГПК) и основания за допускане на касационно обжалване (чл. 280 ГПК). Релевантни за производството по чл. 288 ГПК са само основанията по чл. 280 ГПК, докато основанията по чл. 281 ГПК подлежат на преценка при вече допуснато касационното обжалване.

Отделно от това, поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело. Първите три въпроса са основани на тезата на касатора, че не е налице причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилата впоследствие смърт на пострадалото при него лице. Същите са поставени обаче теоретично и не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд не е приел наличието на „повече от една причина за възникване на последиците“, в какъвто смисъл е съдържащото се във въпросите твърдение, а ясно и недвусмислено е аргументирал извода, че непосредствената причина за смъртта на пострадалата при ПТП е белодробната тромбоемболия, възникнала в резултат от усложненията от травмите от произшествието, т. е. съдът не е разглеждал запушването на белодробната аорта като причина за смъртта, която е самостоятелна и независима от травматичното увреждане. Така поставените въпроси обективират всъщност несъгласието на касатора с изводите, до които е достигнала въззивната инстанция и следователно са изцяло относими към правилността на обжалвания акт, което ги лишава от обуславящ характер съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Изложеното по-горе се отнася изцяло и за последния въпрос. Същият е поставен абстрактно, без да може да бъде установена връзката му с мотивите на въззивното решение, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са заявени конкретни обстоятелства в тази насока. Ето защо и този въпрос не би могъл да бъде преценен като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед посочените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10399 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 4151/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-19 състав решение № 3833 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 15061/2016 г., ЗК „Л. И“ АД, [населено място] е осъдена да заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., на Ц. Д. К. от [населено място] и на А. Д. К. от [населено място] по 104 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им М. А. К., настъпила при ПТП на 25.06.2014 г. и по 24 000 лв. – като наследници на първоначалния ищец А. П. Ц., конституирани на основание чл. 227 ГПК, а на Ю. А. Ц. от [населено място] – сумата 48 000 лв., като наследник на първоначалния ищец А. П. Ц., конституиран на основание чл. 227 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: