О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50002София, 05.01.2023 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2234/2021 г.

Подадена е молба от Ц. Д. К., А. Д. К. и Ю. А. К. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50569 от 18.10.2022г. в частта за разноските, като в полза на същите бъдат присъдени адвокатски възнаграждения съгласно представените от тях договори за правна защита и съдействие.

Ответникът по молбата – ЗК „Лев Инс“ АД – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 28.11.2022 г.

Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

По основателността на молбата:

Настоящият състав намира, че искането на ответниците по касация А. Д. К. и Ю. А. К. за присъждане на разноски е неоснователно поради липса на доказателства за действително извършени такива. В представените с отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие от 13.10.2021 г. е отразено, че за осъществяване на правна защита и извършване на процесуално представителство всеки от двамата ответници „дължи“ на адвокат Б. възнаграждение в размер на 5000 лв. с вкл. ДДС, което е „платимо“ към момента на подписване на договора. Следователно, договорите за правна защита и съдействие съдържат уговорка за момента, в който следва да бъде заплатено адвокатското възнаграждение, но е и ясно и недвусмислено изявление за плащането му към този момент, респ. за начина на плащането му – в брой или по банков път, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012...