1№ 50730/14.10.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

А. Цеда докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1030 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 86/17.11.2021 г. по гр. д. № 300/21 г., с което Окръжен съд – Видин, потвърждавайки решение № 165/29.04.2021 г. по гр. д. № 1725/2020 г. на Районен съд – Видин, е признал за установено по иска на Г. Ц. К. срещу „ОТП Ф. Б“ ЕАД, че поради изтекла погасителна давност не съществува правото на принудително изпълнение по вземанията за лихвоносна главница с разноски с източник договор за банков кредит от 30.06.2005 г. по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 922/2011 г. от Районен съд – Видин в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. К. (основния длъжник).

Решението се обжалва от „ОТП Ф. Б“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато изпълнителното основание, с което е снабден кредиторът, е заповед за незабавно изпълнение (заповед по чл. 417 ГПК), какви са законовите възможности длъжникът да оспори вземането поради погасителна давност, а при предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е длъжникът да го основе, а съдът да го уважи поради факти, настъпили до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Твърди, че е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона...