Производството е по чл. 290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 26.04.2021г. по гр. д.№5587/2020г. ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД

Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на устните състезания.

Жалбоподателят – Б. Й. Г., чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

Ответникът - „Ю. Б“ АД, чрез процесуалния си представител, че при смърт на ищеца и неконституирането на неговите наследници води до недопуснимост на постановеното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. Г. и К. Г. против „Ю. Б” АД, главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения между страните с нотариален акт № {№}, том {№}, peг. № {№}, дело № 476/2005г. на нотариус с peг. № 069 на НК, договор за учредяване на ипотека на основание – липса на съгласие на третия съсобственик на имота, обект на ипотека – община Драгоман {}, за която се поддържа, че е собственик на идеални части съответстващи на 20 кв. м. от имота, които са придадени по регулация към него от общински имот; първи евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения между страните н договор за учредяване на договорна ипотека акт на основание вписване на несъществуваща с такъв номер скица, което не съответства на фактическата обстановка и втория евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за учредяване на ипотека на основание - неустановена собственост на вписаните сгради в имота, обект на ипотека, тъй като отразените параметри на застрояване не съответстват с фактическото положение.

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. и К. Г. против „Ю. Б“ АД /правоприемник на „ДЗИ Банк“ АД/ за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за учредяване на договорна ипотека обективиран в нотариален акт № {№}, том {№}, рег. № {№}, дело № 476/2005 г. на нотариус с рег. № 069 на Н. К. поради липса на съгласие на третия съсобственик на имота община Драгоман, поради,

По жалба на К. и Б. Г. е образувано въззивно гр. д.№2241/2018г. на ГС София, а с определение от 27.03.2018г. е прекратено производство и е изпратено делото на РС София за постановяване на допълнително решение.

С допълнително решение № 299135 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 35242/2012 г. по описа на РС – София съдът е оставил без уважение молбата на ищците за произнасяне по искането за прогласяване нищожността на договора за ипотечен кредит № 41 от 17.05.2005г., сключен между ищците и „ДЗИ БАНК“ АД, с правоприемник „Ю. Б“ АД.

След постановяване на допълнителното решение въззивното производство е продължило като е образувано гр. д. № 5587/2020г. ГС София, по което е постановено решението, предмет на касационно обжалване, по жалба само на Б. Г. срещу допълнителното решение.

Установява се по делото, че след постановяване на допълнителното решние РС София е изпратил съобщение на ищеца К. Г. и на съобщението, получено на 18.12.2019г., е направено отбелязване, че същият е починал на 12.04.2019г. Изискано е било удостоверие за наследници и от същото с дата 10.02.2020г. е установено, че негов наследник е Я. К. Г.-син. Последният не е бил конституиран като страна по делото и не му е изпращано съобщение за изготвеното решение.

При тези данни, без да бъде призован наследника на починалия ищец, на който не е и съобщено допълнителното решение, въззивният съд е постановил обжалваното решение, като е призовал в производството само ищецът Б. Г. и ответната „Ю. Б” АД, като обжалваното решение е постановено и по отношение на починалата страна - потвърдено са основното и допълнително решение и по отношение на К. Г.

Въззивният съд е приел, че ищците не са ангажирани доказателства, които да установяват твърдения от тях факт, а именно, че към имота, предмет на договора за ипотека са придадени по регулация 20 кв. м. от имот, който е собственост на община Драгоман, както и че сметките по регулация не са уредени, което е довело до възникване на съсобственост върху този имот, като съсобственика община Драгоман притежава идеални части, съответстващи на 20 кв. м. от имота.

Прието е, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал – приетото Удостоверение изх. № АБ-83 от 25.04.2014г. на Кмета на община Драгоман, скица № {№} от 24.01.1977г., заверена за вярност с оригинала на 25.04.2014г.; скица № {№} от 24.01.1977г., заверена на 25.04.2014г.; Декларация от 16.01.1978г., във връзка с уреждане сметките по регулация, заверена на 25.04.2014г.; скица № {№}/25.11.1998г. на парцел {№} в кв. 96 по плана на Драгоман, заверена на 25.04.2014г., по делото се установява безспорно, че върху недвижимия имот, представляващ УПИ № {№}от кв. 96 по плана на [населено място], ипотекиран от жалбоподателите в полза на ответната банка, няма доказателства за съсобственост с община Драгоман по отношение на ипотекирания имот.

С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че предявеният главен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради липса на съгласие за нейното учредяване от съсобственика на имота – община Драгоман се явява неоснователен, поради което го е отхвърлил.

Въззивният съд е приел за неоснователни и твърденията на ищците за недействителност на учредената договорна ипотека поради това, че няма издадена скица с посоченото в нотариалния акт описание, респ. поради вписване на несъответстваща на фактическата обстановка скица. Прието е, че непосочването на изходящия номер и датата на издаване на скицата не се отразява на действителността на учредената ипотека, съгласно изискванията на чл. 167-170 ЗЗД, нито на валиддността на нотариалното удостоверяване по чл. 472 ГПК отм., респ. сега чл. 576 ГПК и чл. 582, ал. 3 от ГПК отм., респ. сега чл. 586, ал. 3 ГПК.

Съдът е приел, че от представените документи по делото се установява, че описанието на имота в договора за учредяване на ипотека съответства изцяло на неговото актуално състояние към датата на изповядване на акта. Счел е, че от съдържанието на нотариалния акт е видно, че ищците са учредили в полза на банката ипотека върху „свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], област Софийска, с пространство от 640 кв. м., а по графични данни 660 кв. м., съставляващ по регулационния план УПИ {№} от кв. 96.

Прието е, че представената скица пред нотариуса, макар и непосочена изрично в нотариалния акт с изходящ номер и дата на издаване и на презаверяване за актуалност е била скицата, отрязаваща вярно фактическото положение на имота, съгласно действащия при учредяването на ипотеката устройствен план на [населено място] от 1992 г.

С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният първи евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради вписване на несъществуваща с такъв номер скица, която не съответства на фактическата обстановка, е неоснователен и го е отхвърлил.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на учредяване на договорната ипотека – 17.06.2005 г. двете сгради, построени в съсобствения на ищците недижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ УПИ {№} от кв. 96, са били тяхна собственост. Съдът е приел за доказано по делото и обстоятелството, че към датата на учредяване на процесната договорна ипотека, сградите в имота са могли да бъдат годен обект на договора за ипотека, както и обстоятелството, че от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека се установява пълно тъждество на ипотекираните имоти с издадените за тях книжа по узаконяване, легитимиращи ипотекарните длъжници като техни собственици.

С оглед на това, въззивният съд е счел, че предявеният втори евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, поради което е отхвърлил и него.

По въззивната жалба срещу допълнителното решение по чл. 250 ГПК въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожността на договора за ипотечен кредит № 41 от 17.05.2005г. е предявен между второто и третото съдебно заседание, т. е. не по предвидения от закона ред, поради което е било недопустимо приемането му за разглеждане. Прието е, че в случая не е налице пропуск за произнасяне по надлежно предявен иск от страна на съда, който да налага допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

С решенията /основно и допълнително/ са отхвърлени исковете на двамата ищци - Б. Г. и К. Г., при наличие на данни, че след постановяване на допълнителното решение и преди постановяване на въззивното решение, на дата 12.04.2019г., ищецът К. Й. Г. е починал.

Допуснато е касационно обжалване за преценка относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на устните състезания.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното по поставения за разглеждане въпрос:

В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на извънредното производство, уредено в глава ХХІV от ГПК. Решението обаче, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК, поради което следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

В процесния случай ищецът К. Й. Г. е починал по време на висящността на делото пред въззивния съд и неговия наследник не е бил конституиран като страна. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за да бъде конституиран като страна наследника на К. Й. Г. и му бъде предоставена възмажност да даде отговор на въззивната жалба на Б. Г. за да бъде постановено решение по отношение на надлежните страни по спора.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 26.04.2021г. по гр. д.№5587/2020г. ГС София

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: