О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50338
гр.София, 13.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 844 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. и С. В. срещу решение № 187 от 15.11.2021 г. по в. гр. д. №567 по описа за 2021 г. на Хасковския окръжен съд, I състав, с което е обезсилено решение № 260328 от 1.7.2021 г. по гр. д. № 1494 по описа за 2017 г. на Хасковския районен съд в частта за установяване недължимостта на 366 лв. разноски, 3478, 63 лв. такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715, 19 лв. по изпълнително дело № 20168750402261 на ЧСИ З. С., производството в тази част е прекратено, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е установено, че Т. В. и С. В. не дължат 24 675, 59 лв. главница, 8 468, 20 лв. законна лихва и 47 лв. разноски по същото изпълнително дело и е постановено друго за отхвърляне на тези искове.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат недопустимост и противоречие с т. 10 от ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос:
Постановеното в т. 10 на ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че в изпълнителния процес давността не спира, защото е избор на кредитора да действа или не, важи ли и за част от петгодишния срок, който е изтекъл преди постановяване на тълкувателното решение по време на действие на ППВС № 3 от 18.11.1980 г.?
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД застъпва становището, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Евентуално желае производството да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
„У. Б“ АД не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В. В., чиито наследници са касаторите, е изложил в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „У. Б“ АД за вземания по банков кредит, е било образувано през 2009 г. изпълнително дело при ЧСИ М. Б., изпратено по компетентност на ЧСИ З. З.. Това дело е било прекратено на 25.3.2010 г. поради перемпция. Въз основа на стария изпълнителен лист на 20.12.2016 г. е било образувано ново изпълнително дело. Към този момент обаче са изтекли повече от пет години, поради което ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи вземанията, заради които е образувано новото изпълнително дело, тъй като те са погасени по давност.
Хасковският районен съд е приел, че последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността спрямо длъжника, е извършено на 8.08.2011 г. и от тази дата до образуване на следващото изпълнително дело на 20.12.2016 г. е изтекъл петгодишният давностен срок съгласно т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо е уважил предявените искове.
Хасковският окръжен съд обаче е счел, че разрешението, дадено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се прилага по приключили преди това изпълнителни производства. Спрямо тези производства е действало ППВС № 3 /1980 г., според което давността е била спряна, докато трае изпълнителният процес относно вземането. От това следва, че давността е започнала да тече от 8.8.2013 г. и до 4.01.2017 г., когато е извършено първото изпълнително действие по новото изпълнително дело, петгодишният срок не е изтекъл. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което исковете за недължимост на 24 675, 59 лв. главница, 8 468, 20 лв. законна лихва и 47 лв. разноски са били уважени и е постановил друго решение, с което тези искове са отхвърлени.
При тези мотиви на въззивния съд е видно, че поставеният от касаторите въпрос е от значение за изхода на спора. Този въпрос се свежда до това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. По питането е образувано тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо на основание чл. 292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 844 по описа за 2022 г. на III ГО на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.