О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50338

гр.София, 13.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 844 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. и С. В. срещу решение № 187 от 15.11.2021 г. по в. гр. д. №567 по описа за 2021 г. на Хасковския окръжен съд, I състав, с което е обезсилено решение № 260328 от 1.7.2021 г. по гр. д. № 1494 по описа за 2017 г. на Хасковския районен съд в частта за установяване недължимостта на 366 лв. разноски , 3478,63 лв. такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715,19 лв. по изпълнително дело № 20168750402261 на ЧСИ З. С., производството в тази част е прекратено, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е установено, че Т. В. и С. В. не дължат 24 675,59 лв. главница, 8 468,20 лв. законна лихва и 47 лв. разноски по същото изпълнително дело и е постановено друго за отхвърляне на тези искове.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат недопустимост и противоречие с т.10 от ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос:

Постановеното в т.10 на ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че в изпълнителния процес давността...