О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4125

гр. София, 11.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 3620/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 269213 от 20.07.2022 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от В. И. К. и Д. С. К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1991/19.06.2017г. по гр. д. № 123/2016 г. на Районен съд –Пловдив, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу Е. Г. Г. по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59 ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 5 лева, от общо дължими 1800 лева.

Молителите твърдят, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не са могли да се снабдят своевременно. Сочат това да е уведомление изх.№ 22Ю-П-870(3)/20.04.2022г., издадено от кмета на район Ю., [община], което са получили на 20.04.2022г. Според молителите в уведомлението се съдържат констатации и изводи, които опровергават тези на решаващия състав на ОС Пловдив, че съществува административен ред за защита на правата им, който изключва субсидиарното приложение на исковата защита по чл. 59 ЗЗД.

Ответникът Е. Г. Г. е депозирал становище по молбата в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното:

Молбата е процесуално допустима. Подадена е на 20.07.2022 г., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от датата на...