Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1445/08.04.2022г. на А. Д. Н., чрез пълномощника адв. Д. М., против решение № 57 от 09.03.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 47/2022г. на ОС-Монтана. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260444/17.12.2021г. по гр. дело № 2253/2020г. на РС-Монтана, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти по отношение на малолетното дете З. С. Т., като вместо това упражняването на родителските права е предоставено на бащата С. Т. Н., постановено е местоживеенето на детето да е при бащата в [населено място] и е определен режим на лични контакти между майката и детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца-от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е посочил какво е прието в процеса от фактическа страна, не е обсъдил твърденията и възраженията на страните, липсва обсъждане на събраните доказателства по делото, както и не е изложил никакви мотиви. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че детето на страните е на 4 години и до момента не е било отделяно от майка си, че не е съобразен интереса на детето, тъй като бащата е имал криминални прояви, лежал е в ареста и спрямо него се води наказателно производство. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което родителските права по отношение на малолетното дете бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето да бъде определено при майката.

В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд в противоречие с ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС не е упражнил правомощията си служебно да събира доказателства в подкрепа или опровержение на правно релевантни факти с оглед интереса на страните в процеса-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се и правни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК-налице ли е приоритет на задължението на съда, визирано в чл. 10 ГПК за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаването на делото и следва ли въззивният съд да дерогира постигнатото между страните споразумение относно привременните мерки. Поддържа се също, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба С. Т. Н., чрез процесуалния си представител адв. К. Б., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд-чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, предвид предмета на спора - искане с правно основание чл. 59 СК относно мерките за упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете на страните.

За да постанови обжалваното решение съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са родители на непълнолетната А., [дата на раждане] и на малолетната З., [дата на раждане], като от раждането си, малкото дете З. е живяло с майка си, която е полагала непосредствените грижи за него. Съдът е съобразил, че въпреки голямата разлика във възрастта между двете сестри е налице дълбока привързаност. Посочено е, че след раздялата на родителите и към момента майката живее на семейни начала с криминално проявено лице-М. И.-4 пъти осъждан за престъпления от общ характер - продажба на цигари без бандерол, блудство, държане на наркотици и грабеж, което според съда не е безопасно за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, предвид и показанията на свидетелката А. Т. (голямата дъщеря на страните), според които И. употребявал в нейно присъствие наркотици и настоятелно разпитвал за приятелките й. Съдът е направил извод, че съжителството на З. с приятеля на майка й няма да бъде в интерес на детето, вземайки предвид и безкритичното отношение на майката относно обремененото съдебно минало на партньора й и установеното от показанията на свидетелката А. Т., лошо и грубо отношение на И. към З. и честото оставяне от майката на малолетното дете на грижите на по-голямата сестра. Съдът е взел предвид и че майката няма близки роднини, които да я подпомагат при грижите за отглеждането и възпитанието на З., тъй като бабата на детето по майчина линия е с психични проблеми, а бабата и дядото на майката на детето живеят в друго населено място. За да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на бащата, съдът съобразявайки събраните в производството писмени и гласни доказателства е приел, че бащата притежава необходимия родителски капацитет и е пригоден да отглежда и възпитава малолетната З.. Според въззивния съд доколкото криминалните прояви на бащата не са установени с влязла в сила присъда, то същите не следва да бъдат обсъждани. Съдът е приел за недоказано твърдението на майката, че бащата не се грижи за здравето и хигиената на детето и всеки път я връща при майката мръсна. Всички тези съображения са обусловили крайния извод на въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в частта относно мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето З. и предоставянето им на бащата.

Върховният касационен съд, състав на 4 гражданско отделение намира, че поставеният от касаторката въпрос относно приложението на чл. 10 ГПК, който според нея се от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е напълно неясен и не подлежи на тълкуване, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Няма основание да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса за задължението на въззивния съд да съобрази постигнато между страните споразумение в производството по чл. 323 ГПК. Текстовете на закона относно постановяването на привременни мерки за упражняване родителските права, режима на лични отношения на детето с родителя, издръжката и обжалваемостта на постановеното по чл. 323 ГПК определение са ясни и по тяхното приложение не се налага тълкуване. Отделно от това е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС според която постановените в производство по спор относно упражняване на родителски права привременни мерки имат за цел спокойното протичане на процеса и представляват временно разрешение на въпросите, с които е сезиран съдът. Същите, макар да подпомагат страните да постигнат евентуално споразумение по спорните по делото въпроси, по никакъв начин не обвързват съда в акта му по същество.

Този съдебен състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касаторката, обусловили изхода на спора въпроси (уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция - т. 1 на ТР № № 1/2009г., ОСГТК на ВКС) за задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка; за критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството по спор за упражняване на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато за да се извърши проверка на твърдението на касаторката, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 1 на ТР 1/2013г., ОСГТК, както и с практиката на ВКС.

За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса в размер 40 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 57 от 09.03.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 47/2022г. на ОС-Монтана.

УКАЗВА на касаторката А. Д. Н. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер 40 лева.

При неизпълнение на указанията в предоставения от съда срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на IV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: